— Нея — казах и кимнах към момичето.
Лекси ме изгледа остро, сякаш знаеше защо я бях избрал. Но не прояви любопитство.
— Прочисти съзнанието си — рече вместо това — и позволи на твоята енергия да се влее в нея.
Кимнах и си спомних момента във влака, когато мислите ми докоснаха тези на Лавиния. Фокусирах погледа си в барманката. Тя се смееше, главата й бе наклонена леко назад към тавана, но щом се фокусирах върху нея, очите й се сведоха към моите, все едно я бях накарал да го направи.
— Добре — промърмори Лекси. — А сега й кажи мислено какво искаш от нея.
Това беше правило, което не знаех. Когато се опитах да подчиня кондуктора на волята си, в главата ми се блъскаха хиляди мисли за вероятни сценарии, които биха могли да се случат по време на това преплитане на нашите две съзнания, но не бях пожелал нито един от тях.
Ела тук, заповядах на момичето и се втренчих във влажните й шоколадови очи. Ела при мен. За миг тя остана на мястото си зад бара, но сетне направи колеблива крачка напред. Да, продължавай да вървиш. Тя отново пристъпи, този път по-уверено, като се насочи към мен. Очаквах погледът й да е замаян, сякаш вървеше насън. Но тя не изглеждаше да е в транс. Всеки страничен наблюдател щеше да реши, че идва към нашата маса, за да вземе поръчките ни.
— Здрасти — поздравих я, когато приближи към нас.
— Не отклонявай поглед от очите й — прошепна ми Лекси. — Кажи й какво искаш да направи.
Седни, помислих аз. И, почти мигновено, момичето се настани между мен и Бъкстон, топлото й бедро се допря до моето.
— Здрасти — рече тя, без да примигва. — Странно нещо, но внезапно осъзнах, че трябва да дойда и да седна до теб.
— Аз съм Стефан — представих се и разтърсих ръката й. Зъбите ми се удължиха, а стомахът ми се сви на топка. Исках я. Отчаяно.
— Не ни засрамвай — прозвучаха последните думи на Лекси към мен, преди да се извърне към оркестъра. Беше съвсем ясно, че макар да не извиняваше всички мои евентуални последващи действия, нямаше непременно да ги осъди.
Покани ме навън, помислих аз и поставих ръка върху бедрото на барманката. Но още докато си мислех думите, погледнах към Лекси, прекъсвайки визуалния контакт с момичето.
То се размърда, повдигна косата си, сетне я пусна. Погледна към музикантите и прокара показалеца си по ръба на чашата.
Покани ме навън, помислих отново, като насочих цялото си внимание върху барманката. По слепоочието ми изби пот. Дали завинаги бях изгубил връзка с нея?
Но тогава тя ми кимна леко.
— Знаеш ли, тук е ужасно шумно, а аз бих искала да поговоря с теб. Имаш ли нещо против да излезем навън? — попита, докато се взираше в мен.
Изправих се и столът ми изскърца върху дървения под.
— С удоволствие ще те придружа навън — усмихнах се и й предложих ръката си.
— Доведи я обратно жива, момче, или ще си имаш работа с мен — произнесе един глас толкова тихо, че се зачудих дали не ми се е сторило.
Но когато се обърнах, Лекси ми се усмихна и ми махна с ръка.
11
Когато излязохме отвън, оставих момичето да ме отведе настрани от пияната тълпа към една странична улица зад бар, наречен „При Калхун“.
— Съжалявам — рече тя задъхано. — Не зная какво ми стана. Обикновено не съм толкова дръзка, просто…
— Благодарен съм за това — прекъснах я.
Девойката потръпна и аз я прегърнах. Тя тутакси се отдръпна.
— Толкова си студен! — изрече обвинително.
— Така ли? — попитах, с престорено нехаен тон. Ти искаш да ме целунеш, помислих си.
Тя сви рамене.
— Всичко е наред. Просто съм чувствителна към температурата. Но зная как да се стоплим. — Усмихна се срамежливо, сетне се повдигна на пръсти. Устните й се притиснаха към моите и за миг си позволих да се насладя на топлината им, да почувствам кръвта на момичето, пулсираща във вените й, докато тя ми се отдаваше.
Тогава се спуснах към шията й.
— Оу! — възкликна тя и ме отблъсна. — Престани!
Ще ми се покориш, защото ако го направиш, ще те оставя да живееш, изпратих й мисълта си, използвайки всяка фибра на съществото си, за да й я внуша в този критичен момент. Тя впи поглед в мен, в очите й се четеше объркване, преди да се отпусне отново в прегръдките ми. Върху лицето й се изписа изражение на сънливо задоволство.