Поех няколко глътки от кръвта й, без да забравям, че Лекси и останалите са вътре. След това я изправих на крака. Бях внимателен. Дупките върху шията й бяха малки, почти незабележими с човешко око. Въпреки това нагласих така шала около врата й, че да не се виждат.
— Събуди се — подканих я нежно.
Очите й се отвориха, погледът й блуждаеше.
— Какво… къде съм? — Усетих как сърцето й заби ускорено, долових напиращия в гърдите й вик.
— Помагаше на пиян клиент — казах й. — Свободна си да си вървиш. Просто исках да се уверя, че си добре.
Тя се отърси от замайването, тялото й се отпусна.
— Извинете ме, сър. Обикновено клиентите на „Дами“ не са толкова шумни. Благодаря ви за помощта. Ще ви почерпя с чаша уиски — додаде и ми смигна.
Влязох в бара редом с нея и от масата в ъгъла Лекси ме възнагради с ленива усмивка.
Добра работа, момче.
Придружих момичето до бара и изчаках да заеме мястото си зад полирания дървен плот.
— Какво ще пиете? — попита тя с бутилка уиски в ръка. Изглеждаше бледа, сякаш се разболяваше от настинка. В същото време кръвта й сгряваше стомаха ми.
— Пих достатъчно, благодаря, госпожице — отвърнах, поех ръката й и я целунах също толкова нежно, колкото бях белязал врата й.
12
На следващата вечер Лекси почука на вратата на спалнята ми. Беше облечена в черно сако и панталони. Широк каскет скриваше по-голямата част от косата й, с изключение на няколко руси къдрици, които се бяха измъкнали и обрамчваха лицето й.
— Миналата нощ бях много горда с теб — рече тя. Усмихнах се противно на волята си. Изненадвах се колко бързо започнах да търся одобрението на Лекси. — Колко взе от барманката?
— Не много. Но исках повече — признах си.
По лицето й премина изражение, което не успях да разгадая.
— Знаеш ли, и аз бях като теб. Но колкото повече се храниш с човешка кръв, толкова повече огладняваш. Това е проклятие. Ала винаги има и други начини. Ходил ли си на лов за животинска кръв?
Поклатих отрицателно глава.
— Е, за твой късмет, сега отивам на лов — обяви тя — и ти идваш с мен. Облечи си тъмни дрехи и след пет минути ще се срещнем долу.
Нахлузих тъмното, приличащо на военен мундир сако, което намерих да виси в дрешника, и се спуснах тичешком по стълбите. Не исках да отлагам лова с Лекси дори с пет минути. Забележките на Бъкстон относно неопитността ми ме дразнеха, но думите на Лекси изпълниха единствено с нетърпение да получа нов урок по оцеляване на нашата раса.
Когато излязохме през вратата, върху мастилено-черното небе нямаше и следа от слънчева светлина. Подуших въздуха, търсейки миризмата на най-близкото до нас човешко същество, но се сепнах, когато забелязах, че Лекси ме наблюдава многозначително.
Вместо да завие наляво към оживената „Бърбън Стрийт“, тя сви надясно и двамата поехме по тесни, извити улички, докато стигнахме гората. Оголените клони на дърветата се извисяваха над нас като призраци в тъмното нощно небе, осветявани единствено от луната.
— Тук има елени — обясни Лекси, — както и катерици, мечки, зайци. Мисля, че натам има лисиче леговище — добави, докато вървеше през гъстата, влажна гора. — Мирисът на кръвта им е по-землист от този на човешката, а сърцата им бият по-учестено.
Вървях послушно след нея. Пъргаво и безшумно се придвижвахме между дървета и храсти, без да обезпокояваме малките горски твари. В известен смисъл приличаше на игра на криеница или просто се преструвахме на ловци, както често правеха младите ученици. В крайна сметка, докато бях човек, винаги носех със себе си ловно оръжие. Сега имах само острите си зъби.
Лекси вдигна ръка. Спрях се насред крачката, докато очите ми се стрелкаха във всички посоки. Не виждах нищо, освен гъсти шубраци и щъкащи мравки в хралупите на дърветата. После, без никакво предупреждение, Лекси се хвърли напред. Когато се изправи, от зъбите й капеше кръв, а лицето й бе озарено от усмивка на задоволство. Някакво създание лежеше върху падналите листа, с подвити крака, сякаш по средата на скок.
Тя посочи към купчинката от оранжево-червена козина.
— Лисицата не е лоша. Искаш ли да я опиташ?
Коленичих, а устните ми се извиха, когато се допряха до животинската козина. Обаче се насилих да поема предпазливо няколко глътки от течността, защото знаех, че Лекси го искаше. Засмуках я и кръвта мигом опари езика ми. Изплюх я отвратен на секундата.