Выбрать главу

Вратата се отвори и се появи Лекси. В ръцете си държеше висока чаша, пълна с животинска кръв. Поднесе я към устните ми. Отпих няколко големи глътки въпреки отвращението, което се надигна в мен.

Когато пресуших чашата, тя я остави върху нощно шкафче до леглото, сетне отметна косата от челото ми:

— Още ли си решен тази вечер да отидеш на борбата?

— Ще се опиташ ли да ме спреш?

— Не. — Лекси прехапа устната си. — Не и докато възнамеряваш само да спасиш брат си. Отмъщението е за човешките същества, а убийството на Галахър няма да ги научи на нищо.

Кимнах, макар да знаех, че ако се наложи, щях да използвам груба сила, за да освободя Деймън.

— Добре. — Лекси се обърна да си върви. Когато измина половината път до вратата, се извърна и прикова очи в моите. Изражението й омекна. — Ти веднъж си измамил смъртта. Надявам се да я измамиш и втори път.

След като се облякох, се запътих към „Лейк Роуд“ с човешка скорост. Когато пристигнах, вече се бе мръкнало. Покрай мястото на панаира бяха подредени запалени фенери и факли, а светлините им създаваха илюзията, че всичко наоколо е окъпано в дневна светлина. Палатката на цирка беше на червени и бели ивици, а около нея бяха подредени павилиони за игри и отделни малки шатри. „Предсказване на бъдещето!“, гласеше надписът над една от тях. „Вижте най-грозната жена на света — ако посмеете!“, крещеше друг. Откъм далечния край чувах кряскането на някакво животно, но не можех да доловя къде е Деймън.

Точно в този момент Кали излезе от главната палатка, следвана от баща си и двамата здравеняци. Беше облечена в същия гащеризон върху мъжка ленена риза, с които беше и предишната нощ, а косата й падаше свободно по раменете. Под едното й око се виждаше мръсно петно. Внезапно изпитах желание да го избърша, но вместо това пъхнах ръце в джобовете си.

— Стефан! — извика тя и лицето й се озари от усмивка. — Дошъл си. Татко, това е мъжът, за когото ти говорих.

Отблизо господин Галахър изглеждаше още по-внушителен. Извисяваше се над мен, а тъмните му вежди бяха смръщени. Постарах се изражението ми да е открито, невинно. Лекси ми бе казала, че Галахър е опитен ловец на вампири — дали щеше да успее да отгатне истината само като се взираше в мен?

— Дъщеря ми каза, че се интересуваш от вампири — заговори той. — Докажи, че си сериозен и поработи на входа като контрольор. После ще поговорим.

— Да, сър — кимнах, чувствайки се като Стефан послушното дете.

— И още нещо, момче… — продължи Галахър и се извърна към мен.

— Да?

— Искаш ли да заложиш на някой от участниците в двубоя? Този, който познае победителя, ще вземе много пари. Можеш да спечелиш цяло състояние. — Повдигна вежди.

Присвих очи, докато кръвта препускаше по вените ми, бърза и гореща. Как се осмеляваше да ме кара да залагам за живота на брат си? Как се осмеляваше да се надува и да се прави на велик, когато още в същия миг можех да разкъсам гърлото му?

— Стефан? — попита Кали предпазливо.

Заставих се да остана спокоен, пъхнах ръце в джобовете на износените си панталони и ги обърнах наопаки.

— Боя се, че нямам пари, сър. Точно заради това съм ви толкова благодарен за работата.

Галахър пристъпи една крачка към мен.

— Каза, че си от Мисисипи, нали, момче? — Оглеждаше ме любопитно. — Акцентът ти ми се струва по-северен — може би от Вирджиния.

— Родителите ми са от Вирджиния. Предполагам, че акцентът им се е предал и на мен — отвърнах с възможно най-нехаен тон.

След като ме изучава дълго, той кимна.

— Ами, когато се сдобиеш с малко пари, можеш да дойдеш при мен. Междувременно Кали ще ти покаже въжетата. И, синко… — подвикна той, като се завъртя на пети.

— Да, сър? — откликнах тутакси.

— Ще те държа под око.

— Ела с мен — подкани ме Кали и дръпна ръката ми. Но аз не помръднах. Черен железен фургон приближаваше към шатрата. Приличаше на онзи, в който баща ми бе затворил вампирите, заловени по време на хайката в Мистик Фолс. Фургонът спря и кочияшът скочи от капрата. Петима яки мъжаги с колове в ръце се втурнаха моментално към него. Когато заеха местата си, кочияшът отключи задната врата на фургона. Мирисът на върбинка изпълни въздуха, причинявайки остри болки в ставите ми.