Кали затъкна кичур от ръждивочервената си коса зад ухото.
— Предполагам, че вампирът е добре. Баща ми нареди на дресьорите си да се погрижат за него. Те не искат той да умре. Поне засега.
Поне засега не беше голяма утеха, но все пак беше нещо. Означаваше, че все още разполагах с време.
Тя се намръщи леко.
— Разбира се, аз изобщо не смятам, че трябва да го оставят да умре. Това, което му причиняваме, както и на животните, с които се бие, е напълно варварско — промълви девойката тихо, сякаш говореше на себе си.
Думите й ме накараха да вдигна бързо глава. Дали съчувстваше по-искрено на мъчението на Деймън, отколкото осъзнавах?
— Може ли да го видя? — попитах, изненадан от дързостта си.
Кали ме плесна по ръката.
— Не! Не и ако не си платиш като всички останали. Освен това той не е тук.
— О!
— О — рече тя, имитирайки ме. Сетне очите й омекнаха. — Още не мога да повярвам, че си спал тук. Нямаш ли си дом?
Срещнах открито погледа й.
— Имах… разногласия със семейството си. — Не беше съвсем лъжа.
Шоуто на ненормалниците започваше да се пробужда. От палатката излезе силният мъж с мътни очи. Изведнъж се просна на земята и започна да прави лицеви опори. Гадателката се запъти към усамотената част от езерото с кърпа в ръка, несъмнено за да се измие, двама от пазачите здравеняци, онези в ролята на неизменно присъствие, наблюдаваха с любопитство двама ни с Кали.
Кали забеляза интереса им.
— Искаш ли да се поразходим? — попита и без да дочака отговор, ме поведе надолу по прашния път към края на езерото, по-далеч от цирка. Взе един камък и го хвърли във водата. Той цопна с плясък.
— Никога не съм умеела да хвърлям камъни, така че да подскачат — заяви тя с толкова тъжен глас, че не се сдържах и гръмко се разсмях.
— Какво ти е толкова смешно? — попита Кали и отново ме цапна по ръката. Ударът й беше игрив, но около гривните, които носеше, бяха сплетени стръкове върбинка и допирът им до кожата ми предизвика вълна от болка по цялата ми ръка. Тя отпусна ръка на рамото ми и смръщи загрижено чело. — Добре ли си?
Трепнах.
— Да — излъгах.
— Добре… — рече тя, но ме стрелна скептично с поглед. Наведе се, за да вземе друг камък и повдигна светлокафявите си вежди към мен, преди да го хвърли във водата. Той отново цопна кротко във водата.
— Пълна трагедия! — Взех един камък и го хвърлих. Камъкът подскочи пет пъти, преди да потъне.
Кали се засмя и запляска с ръце.
— Трябва да ме научиш!
— Трябва да извиеш леко китката си. И си избери плосък камък. — Посочих й един кафяв камък с бял пръстен отгоре. — Ето — казах и го сложих в дланта й. — Сега, извий леко китката си. — Докоснах предпазливо кожата й, като се постарах пръстите ми да не закачат върбинката.
Тя затвори очи и хвърли камъка, който подскочи веднъж, преди да падне във водата. Размаха радостно ръце.
— Благодаря ти, Стефан — промълви с блеснали очи.
— Вече не съм ли „странник“? — подкачих я.
— Ти ме научи на нещо. Това означава, че сме приятели.
— Наистина ли? — Взех друг камък и го запратих към водата. Двамата с Деймън обичахме да хвърляме камъни в езерото близо до имението ни в Мистик Фолс. Намисляхме си желания и ги наричахме, че ще се сбъднат, ако отгатнем броя на подскоците на камъка.
Затворих за миг очи. Ако подскочи пет пъти, ще успея да спася Деймън, помислих си. Но този камък беше по-тежък и потъна само след два подскока. Поклатих глава, ядосан на себе си, задето се занимавах с толкова детска игра.
— И това ли е най-голямата ти грижа? Че не можеш да хвърляш камъни, така че да подскачат? — подразних я аз, опитвайки се да внеса безгрижна нотка в разговора ни.
Тя се усмихна, ала очите й останаха тъжни.
— Не. Но не смяташ ли, че измислените проблеми са по-лесни за разрешаване, отколкото истинските?
— Да, така е — потвърдих тихо.
Слънцето вече бе изгряло, хвърляйки оранжеви отблясъци върху езерната повърхност. Няколко малки лодки плаваха във водата, а рибарите бяха хвърлили мрежите си. Вятърът свистеше покрай ушите ни, напомняйки ни, че макар слънцето да грееше, зимата вече бе на прага.
— Никога не съм говорила с никого за това. Правило номер две в семейство Галахър: не вярвай на никого — заяви тя.