— Баща ти изглежда доста строг — дръзнах да отбележа, усетил смущението й. — Може би е прекалено строг?
— Баща ми си е наред — тросна ми се Кали. Изгледа ме намръщено с ръце на кръста.
— Съжалявам. — Вдигнах ръце в знак, че се предавам. Осъзнах, че съм избързал. — Беше неуместно от моя страна.
Кали отпусна ръце.
— Не, аз съжалявам. Може би съм прекалено закрилнически настроена към него. Той е всичко, което имам.
— Къде е майка ти? — попитах.
— Умря, когато бях на шест — отвърна Кали просто.
— Разбирам — промълвих, замислен за моята майка. — Тежко е, нали?
Кали вдигна стрък трева от земята и започна да го къса с нокти.
— Опитвам се да бъда силна, но след като мама умря, татко се отдаде на работата.
— Струва ми се, че и ти правиш същото.
— Сега, след като представлението с вампира пожъна такъв успех, имам чувството, че нещата ще се променят за добро. Той лесно се възпламенява и колкото по-малко пари има, толкова по-бързо избухва.
При споменаването на вампирското шоу, изритах ядно камъните по брега на езерото. Няколко излетяха във въздуха и се приземиха във водата със силен плясък.
— Какво беше това? — попита Кали разтревожено.
Насилих се да се усмихна, да изглеждам спокоен… човек. В гнева си бях забравил да скрия Силата си.
— Подскачане на камъни за напреднали.
Кали повдигна вежди, сякаш искаше да ме предизвика, но вместо това каза:
— По-добре да се връщаме. Татко иска да се почисти терена.
Кимнах.
— Добра идея. — Останал насаме с Кали, много бързо губех контрол.
— Стефан — поде спътницата ми. — Мислех си… тъй като няколко вечери няма да има представления, ще може ли да ме изведеш и да ми покажеш града?
— Но аз не познавам града — изтъкнах. — Ти си била тук много по-дълго от мен.
Страните на Кали пламнаха като макове.
— Татко не ми позволява да напускам къщата, освен ако не е по работа. Но в Ню Орлиънс има толкова много интересни и вълнуващи места. — Погледна ме изпод дългите си мигли. — Моля те? Ще се чувствам в безопасност с теб.
Едва не се разсмях при иронията, криеща се в думите й, но смехът заседна на гърлото ми. Кали грешеше: не беше сигурно доколко ще е в безопасност с мен, но можех да я използвам, за да гарантирам безопасността на брат си. В крайна сметка тя знаеше всичко за цирка на Галахър — включително и това къде баща й държи Деймън.
— Добре, да го направим — съгласих се.
— О, ще бъде страшно забавно! — Кали плесна с ръце и се завъртя. — Да се срещнем в девет в парка в края на моята улица. — Повдигна се на пръсти и ме целуна.
Беше толкова близо, че направо чувах туптенето на сърцето й до гърдите ми. Отдръпнах се рязко. Главата ми бумтеше, а челюстта ме болеше. Извърнах се с гръб към нея, когато кучешките ми зъби се удължиха. Наложи се пет пъти да поема дълбоко дъх, преди отново да се приберат.
— Добре ли си? — попита тя и сложи ръка на рамото ми.
Надянах усмивка на лицето си и се обърнах към нея.
— Просто съм развълнуван за довечера.
— Добре — кимна Кали. Докато се връщахме към цирка, си тананикаше весело.
Прокарах език по зъбите си. Истина беше: бях развълнуван за довечера. Но вълнението приличаше на желание, а както бях научил след запознанството си с Катрин — желанието не водеше до нищо добро.
21
Прибрах се привечер и заварих Лекси приседнала на дивана, със скръстени пред гърдите ръце, а кракът й потропваше нервно по пода. Приличаше на недоволна от децата си майка. Хюго и Пърси се бяха излегнали върху шезлонгите в другия край на салона. С облекчение забелязах, че Бъкстон го нямаше. Запитах се откога ме чакат.
— Виждам, че най-сетне си решил да се върнеш — отбеляза Лекси намръщено.
— Да — отвърнах, опитвайки се да потисна усмивката си.
— И нещо се е променило — додаде тя. Подуши въздуха. — Но не си се хранил и това е добре. — Свъси вежди.
— Здравейте — казах на Хюго и Пърси, пренебрегвайки думите на Лекси. Те ме погледнаха изненадано. Досега никога не си бях давал труд да говоря с тях.
— Здрасти — измърмори Пърси.
Хюго само продължи да се взира в мен.
Лекси продължи да ме съзерцава сърдито с ръце на кръста.
— Престани, Стефан. В тази къща нямаме тайни един от друг.