— Имам план как да освободя Деймън — заявих и трепнах, изненадан колко лекомислено прозвуча гласът ми.
— Това е страхотно! — плесна с ръце Лекси. — И как ще го направиш?
— Ами, ъъ, като начало ще отида на среща — признах си.
— На среща? — Веждите на Лекси се стрелнаха нагоре. — С кого?
Прокашлях се смутено.
— С Кали, дъщерята на Галахър.
— Имаш среща с човек?! — възкликна Пърси едновременно с Лекси, която избъбри:
— Имаш среща с Кали Галахър?
Вдигнах ръце отбранително.
— Тя поиска тази вечер да я разведа из града. А докато съм с нея, ще измъкна информация за Деймън. Тя е неподвластна на внушението заради върбинката, но има и други начини да накараш една жена да говори.
Пърси и Хюго се спогледаха. По лицата им като буреносни облаци преминаха изражения на неодобрение.
— Ако бях на твое място, не бих го направил — оповести Хюго. Погледнах го изненадано. Като се изключи нощта, в която ме намериха, сега за пръв път го чувах да говори.
— Съгласен съм. Ти ще поискаш да я убиеш или да я целунеш. И в двата случая нещата няма да свършат добре за теб — заключи Пърси. Думите прозвучаха абсурдно, изречени от кльощав вампир с бебешко лице.
— Те са прави — намеси се възбудено Лекси. — Научили са урока си по труден начин. Кой би могъл да предвиди какво ще се случи, когато останеш насаме с онова момиче, да не споменаваме какво би ти причинила тя. Видя къщата й… оръжията, с които разполага. Просто се притеснявам, че…
— Зная, зная. Аз съм млад, не мога да се контролирам и със сигурност ще допусна грешка — прекъснах я раздразнено.
Лекси стана и впи поглед в мен.
— Всичко това е истина. Ти си силен, но се боя, че може да позволиш на емоциите да надделеят.
— Няма — възпротивих се. — Просто ще изляза с нея. И ще се опитам да узная нещо повече за Деймън. Ако искам да го спася — по мирен начин — тя е най-добрият ми избор.
Лекси стисна челюсти, после изпусна тежка въздишка.
— Само бъди внимателен.
— Щом ще ходиш на среща, не може да си облечен така — намеси се Хюго и се надигна от шезлонга си. — Пърси, донеси му да облече нещо по-прилично.
Пърси погледна умолително Лекси. Тя скръсти ръце.
— Какво? Чу го.
Пърси се надигна от дивана и се запъти към стълбите.
— Щом ще излизаш с дама, трябва да изглеждаш добре — обясни Хюго сърдито. — Лекси, май трябва да го заведеш на пазар.
— Да, утре вечер ще излезем, Стефан — кимна тя.
— Защо изведнъж станахте толкова услужливи? — попитах подозрително Хюго.
Той се усмихна, разкривайки малките си зъби.
— Ако освободиш Деймън с помощта на човешко същество, няма да се наложи да се замесваме. А сега, върви да се обличаш!
Завъртях очи, но последвах Пърси нагоре по стълбите. Той ми даде бяла ленена риза и чифт черни панталони.
За миг ми се прииска да облека съвсем нови дрехи и да пригладя косата си назад с брилянтин. Но после си спомних какво бях казал на Лекси: в момента трябваше единствено да опозная Кали Галахър и след това да разбера кое е слабото място на Патрик Галахър.
Ала въпреки че тази вечер не спирах да си повтарям, че единствената причина да отида на тази среща е Деймън, не можех да не забележа, че в съзнанието ми постоянно изплуваше онзи миг, когато Кали ме целуна по бузата.
22
Опънах маншетите на грижливо изгладената бяла риза и закопчах сакото си. Когато завих зад ъгъла на „Лоръл Стрийт“, излъсканите до блясък медни копчета проблеснаха на светлината на уличните лампи.
Бях изтрил старателно лицето си, за да съм сигурен, че по устните ми не бе останала и капка кръв. Бях посетил моята барманка от заведението „Дами“, за да утоля глада си преди срещата с Кали. Кръвта на барманката беше сладка на вкус, като лилии, потопени в мед. В секундата, когато топлата течност докосна езика ми, сетивата ми се изостриха и светът доби по-резки очертания.
Сега цикадите пищяха в ушите ми, а уханието на рози нахлуваше в ноздрите ми, но стомахът ми беше спокоен, а вените — отмалели от задоволство. Бях готов за срещата с моята дама.
Паркът в дъното на улицата бе пълен с магнолии и стари брястове, а в средата имаше мраморен фонтан със скулптура на гола жена. През ромона на водата във фонтана дочух туптенето на човешко сърце.
— Ехо? — извиках.