— Стефан! — Кали пристъпи иззад каменната скулптура на ангел. Бледата светлина на газената лампа я освети. Косата й, червена като пламък на потрепващата светлина, падаше на вълни по раменете. Беше облечена в семпла кремава рокля с дантелен корсаж и набрана пола с къдрички, която се спускаше елегантно по стройните й, слаби крака.
Кръвта се разбушува в тялото ми.
— Какво? — изчерви се Кали, забелязала втренчения ми поглед.
— Приличаш… ами, на момиче — едва отроних. Беше красива.
— Брей! Благодаря. — Кали завъртя очи и се сгуши до рамото ми. — Свикнал си да ме виждаш само в работните ми дрехи. — Огледа ме. — Изглеждаш много добре.
Прокашлях се и придърпах яката на сакото. Внезапно дрехите ми се сториха неудобни и тесни, а нощният въздух твърде задушен. За миг се зачудих дали барманката не е имала нещо в кръвта си, което не ми понасяше.
— Благодаря — отвърнах официално.
— Стефан? — Кали вдигна очаквателно ръка.
— О, разбира се. — Тутакси протегнах своята. Обсипаната й с лунички ръка се сгуши в дланта ми. Потръпнах и я нагласих така, че пръстите й да се отпуснат върху ръкава на сакото ми.
— А сега накъде, госпожице Галахър?
Тя ме погледна с усмивка.
— Към „Бърбън Стрийт“, разбира се.
Кали ме поведе през калдъръмените странични улици. От балконите на къщите надничаха гардении. Импулсивно се протегнах, откъснах едно цвете и го затъкнах зад ухото й. В Мистик Фолс имаше обичай да носиш цветя или малък подарък, когато посещаваш дама.
— Искаш ли да узнаеш една тайна? — прошепна Кали.
— Каква? — попитах с любопитство. Самият аз криех доста тайни. Но може би тази на Кали щеше да ме отведе при Деймън…
Тя се повдигна на пръсти и обви длан около ухото ми. Звукът от кръвта й, пулсираща във вените под кожата й, се усили десетократно. Стиснах зъби и напрегнах волята си докрай, за да прибера зъбите си.
— Има една малка гънка на ризата ти — прошепна момичето.
— О — промълвих и смутено пригладих плата. — Благодаря.
Кали се разсмя волно.
— Знаеш ли какво всъщност искам да видя? — попита и сграбчи ръката ми.
— Какво? — попитах, докато се опитвах да насоча цялата си енергия в заглушаването на звука от равномерните удари на сърцето й.
— Бурлеска3. Мадам Х дава представление, за което всички говорят.
Двамата вървяхме през града покрай шумни тълпи и поклащащи се карети, докато накрая се озовахме в добре поддържан квартал, пред снежнобяла внушителна къща. Върху скромна табелка на вратата с черни букви бе изписано: „Мадам Х“, От всички прозорци струеше мека светлина, а каретите спираха една след друга пред входната врата. От тях слизаха елегантно облечени пътници и потъваха във вътрешността на клуба.
Тутакси се паникьосах. Нямах никакви пари и бях облечен в ученически дрехи по модата от началото на века.
— Кали, мисля… — подех, опитвайки се да измисля някаква друга идея как да прекараме вечерта, когато вратата се отвори гостоприемно пред нас.
— Добър вечер. Гости ли сте на дома? — Очите на мъжа огледаха старите ми дрехи. Бях изключително неподходящо облечен за това място и го знаех. Но Кали сияеше.
— Да — заяви тя и изпъна рамене.
— Имената ви?
Внезапно помръкналото лице на Кали показваше, че не бе подозирала за съществуването на списък с гости. Пристъпих напред, обзет от ненадейно вдъхновение.
— Ние сме семейство Пикар. Реми и съпругата му Калиопи.
— Един момент, сър. — Мъжът, обут в домашни пантофи, се заклати с патешка походка до бюрото в коридора, за да потърси списъка с имената на гостите, който определено не съдържаше имената на господин и госпожа Пикар. Обърна листа, сетне отново го обърна.
— Какво правиш, Стефан? — прошепна Кали.
— Всичко е под контрол — отвърнах тихо. — Само се усмихвай и бъди красива.
Мъжът се върна с искрено притеснен вид.
— Ужасно съжалявам, сър, но името ви не е в списъка на гостите за тази вечер. — Огледа се, явно готов да повика охраната, ако предизвикаме неприятности.
Искам да ни пуснеш, без да задаваш повече въпроси, изпратих мислено послание на мъжа, концентрирайки цялата си енергия.
— Наистина бихме искали да влезем — заявих на глас, като се втренчих настойчиво в очите му, без да обръщам внимание на любопитния поглед на Кали, който сякаш щеше да прогори гърба ми. — Сигурен ли сте, че не сте видели имената ни в списъка?