Очите на мъжа премигнаха.
Пусни ни, без да поглеждаш списъка.
— Знаете ли, вярвам, че може да съм видял имената ви. Всъщност, напълно съм сигурен, че ги видях. Семейство Пикар! Извинете ме. Грешката е моя. Оттук, моля — избъбри той с леко отсъстващо изражение на лицето. Поведе ни през големи двойни врати към разкошен салон. От тавана висяха кристални полилеи, а въздухът ухаеше на жасмин, магнолия и фрезии.
— Насладете се на престоя си при „Мадам Х“. Ако имате нужда от нещо, не се колебайте да ме уведомите — рече мъжът и се обърна.
— Благодаря — кимнах аз.
Кали просто стоеше и ме зяпаше с отворена уста.
— Как го направи?
Свих рамене.
— Просто го накарах да се усъмни в себе си. Не би искал да откаже на семейство Пикар, които и да са те. Освен това, ако имената ни бяха в списъка и той не ни беше пуснал, можеше да се оплачем на собственика. — Тайно в себе си ликувах. Силата ми се бе увеличила.
— Значи не за пръв път се промъкваш някъде неканен?
Стрелнах я дяволито.
— Ти най-добре би трябвало да го знаеш.
Тя се засмя, а аз внезапно я вдигнах и завъртях във въздуха. Хората се втренчиха в нас. Въпреки че пианистът свиреше весела мелодия в ъгъла, това не беше място, където се танцуваше. Вместо това гостите разговаряха, докато пушеха пури и отпиваха от чашите с шампанско.
— Познаваш ли някого тук? — попитах, докато минавахме покрай двойките, облечени в скъпи и елегантни тоалети.
Кали сви рамене и лека сянка помрачи лицето й. Огледа се наоколо.
— Те всички мразят татко. Казват, че е юнионист, който се възползва от трагедията на Ню Орлиънс, за да натрупа пари. И може би са прави, но поне шоуто му не претендира да е това, което не е — завърши тя и вирна брадичка.
Пристъпих притеснено от крак на крак. Не правех ли и аз точно това? Преструвах се на някой, който не бях? Не можех да я погледна, защото се боях да не прозре лъжите ми, стаени в глъбините на очите ми.
Покрай нас мина сервитьор, понесъл поднос, отрупан с чаши с искрящо шампанско. Бързо взех две чаши.
— Наздраве — рекох и подадох едната на дамата си.
Докато отпивахме от пенливата течност, разговорите около нас продължаваха и с всяка изпита чаша ставаха все по-оживени и шумни. Движенията на мъжете ставаха по-дръзки, а жените се смееха с още по-голяма готовност.
— Баща ти готов ли е за следващото шоу? — попитах, като се постарах гласът ми да прозвучи нехайно.
— Предполагам.
— С кого ще се бие вампирът?
— Не зная — сви рамене Кали. — С крокодил или може би с тигър. Зависи с какво ще се сдобие татко за толкова кратък срок. Защо?
На свой ред аз свих неопределено рамене.
— Искам да заложа.
— Татко иска да е нещо евтино. Тревожи се, че хората няма да дадат много пари за друга борба с животно. Изглежда чудовището е много по-силно.
— О — промълвих, докато осмислях информацията.
— Но нека не говорим за работа. Тази вечер трябва да се забавляваме. Бог знае, че в нашия живот нямаме много радост и смях. — Гласът на Кали доби меланхолична нотка. — Като говорим за забавления — продължи тя и посочи към малката тълпа, която се изнизваше през двойните врати към дъното на клуба. — Мисля, че бурлеската е там.
— Да вървим тогава? — предложих й ръка аз.
Запълнена с дървени маси, задната стая беше по-малка, отколкото предния салон. Сцената беше в предната част на помещението, а мястото тънеше в полумрак, осветявано от свещи. Вместо да се присъединим към тълпата отпред, двамата с Кали се настанихме под голямото огледало в дъното на салона върху ниска пейка, тапицирана с кадифе.
След като всички заеха местата си, конферансието се качи на сцената. Изненадах се да видя, че е мъж, облечен във вечерен костюм и пелерина. Представях си, че комедийното представление ще е нещо по-шумно, с много артисти, музика и жени в оскъдни облекла.
— Добър вечер! Както всички вече сигурно сте чули, сред нас има вампир — обяви водещият с драматичен тон.
Сред публиката се разнесе сподавен смях. С ъгъла на окото си погледнах към Кали. Дали това не беше някакъв капан? Дали тя знаеше какво бях аз? Но Кали се бе навела напред, сякаш хипнотизирана от думите на мъжа.
Конферансието се усмихна, опиващ се от напрежението.