— Да, вампир. На края на града, в онзи долнопробен цирк край езерото.
Прозвуча подигравателен смях. Кали не бе преувеличила, когато ми каза, че баща й се ползва с лоша слава в този град. Обърнах се да я погледна. Макар че страните й се бяха зачервили като косата й, тя се взираше право напред, забила лакти в коленете си.
— И очевидци разказват, че Галахър е трябвало да го окове целия във вериги, за да не избяга. Но тук, при „Мадам Х“, вампирът дойде доброволно.
— Ако искаш, можем да си тръгнем — прошепнах.
Но Кали поклати глава и стисна ръката ми. Беше топла до студената ми кожа, но този път не я отблъснах.
— Не, искам да остана.
На сцената излезе слаб мъж в черна пелерина. Лицето му бе напудрено, а в ъглите на устните му се виждаха тънки линии от фалшива кръв. Усмихна се на публиката, разкривайки фалшиви зъби. Размърдах се на стола си.
— Аз съм вампир, а всички вие сте моята плячка! Елате при мен, красавици! — изкряка той, с престорено зловещ глас, който ме накара да се свия на мястото си от неудобство. Вампирът започна да обикаля из сцената, оголил фалшивите си зъби, а очите му шареха из публиката. Жена в рокля с изкусна бродерия от перли се изправи от масата отпред и се запъти като в транс към сцената. На всяка крачка изпускаше ниска въздишка.
— Очите на вампира са специални и той може да вижда през дрехите. И този вампир, госпожи и господа, много харесва това, което вижда! — Конферансието метна похотлив поглед към множеството.
Всички заръкопляскаха възторжено.
Погледнах отново към Кали. Дали е знаела, че това представление е за вампири?
— Но сега гладът на вампира се събуди. И няма да повярвате на какво е способен, за да го задоволи — продължи водещият, когато вампирът от сцената размаха ръце към жената, все едно дирижираше оркестър. В този момент засвири тромпет, отначало бавно, сетне все по-бързо и по-бързо. Жената имаше вид сякаш всеки миг ще се строполи върху сцената.
— Може би татко трябва да наеме учител по танци за нашия вампир — прошепна Кали, а дъхът й опари бузата ми.
Тогава внезапно вампирът спря да маха с ръце. Музиката също секна, а жената се закова на място. Вампирът се наклони към нея, сграбчи ръкава на роклята й и го скъса, разкривайки млечнобялата й кожа.
— Настроени ли сте порочно тази вечер? — подвикна вампирът към публиката, размахвайки откъснатия ръкав. След това съдра и другия.
Стомахът ми се преобърна.
— Попитах, настроени ли сте порочно тази вечер? — извика отново мъжът и хвърли плата към публиката.
Тълпата завика въодушевено, докато танцьорката продължаваше да извива и кърши снага около „вампира“. Бавно започна да сваля дрехите си, една след друга, като запращаше копринен чорап или долна фуста към зрителите, докато накрая остана полугола.
Когато музиката отново зазвуча със забързан ритъм, тя бе останала почти без дрехи. Накрая се отпусна върху един стол на сцената, докато конферансието свали и последната й дреха, принуждавайки я да се покрие с ръце.
— Тъй като той е звяр от ада, единственият начин да бъде спрян е да се прободе в сърцето. Но вампирите също така могат да бъдат държани настрана с кръст…
При тези думи танцьорката изигра пантомима, показвайки, че няма джобове, които да съдържат кол или кръст.
Свлякох се в стола си, замислен за моите жертви. За Алис, Лавиния, медицинската сестра, чието име никога нямаше да узная. Нямаше нищо красиво или романтично в нападенията ми. Бяха бързи, кървави, смъртоносни. Бях ги убил, без да се замисля, със светкавична жестокост и жажда за още кръв.
— Добре ли си? — попита Кали.
За пръв осъзнах колко силно стискам ръката й. Отпуснах дланта й, а тя тутакси се сгуши по-близо до мен. Кръвта й пулсираше като сладка музика в тялото й, топлината й уталожи гнева ми. Отпуснах се до нея, омиротворен от мелодичния й глас, докато се смееше на представлението. Кали беше топла, мека и толкова жива. Исках този миг да спре, да трае вечно, да няма нищо друго освен мен, Кали и туптящото й сърце. В този момент нямах нужда от нищо друго, нито от кръв, нито от сила, нито от Де…
Тялото ми се напрегна и аз се изправих в стола си. Какво правех? Нима бях забравил брат си, какво му бях сторил, при това толкова бързо?
Станах.
— Хей, ти, сядай! — излая някакъв глас зад мен.
— С-съжалявам. Трябва да вървя — смотолевих и се запрепъвах към вратата.
— Стефан, почакай! — извика Кали.