— Да поправим рисунката? — отекна гласът на Кали и тя сложи ръце на кръста си. — Правилно ли чух? Да поправим рисунката!
— Да — смънках аз.
— Осъзнаваш ли, че миналата нощ ме остави да се прибера сама у дома, без никакво обяснение? — Брадичката й бе вирната нагоре, а стойката — нападателна, но долната й устна трепереше и аз виждах, че е наранена.
— Кали — подех. В главата ми нахлуха един куп извинения._ Аз работя за баща ти. Не бива да излизам тайно с теб. Ти си само едно момиче, а аз съм вампир…_ Въпреки че една част от мен й беше бясна, задето позволяваше на баща си да разкарва Деймън като някакъв добитък, да го кара да се бие едва ли не до смърт, друга част осъзнаваше, че тя има много слабо влияние върху баща си, приблизително колкото и аз бях имал върху моя. Ала в момента мислех единствено как да накарам долната й устна да спре да трепери.
— Така е по-добре — измърморих, докато въртях пръстена около пръста си.
Кали поклати глава и заби дървения край на четката в земята. Тя остана там, сякаш беше малко знаме, символ на капитулация след битка.
— Не са нужни никакви обяснения. Познаваме се само от седмица. Не ми дължиш никакви обяснения. Това им е най-хубавото нещо на странниците: не им дължиш нищо — отсече тя.
Залюлях се на пети. Помежду ни се възцари тишина. Образът на Деймън ме гледаше, сякаш се присмиваше на безсилието и некадърността ми.
— Е, няма ли да се захванеш с работа? — попита тя. — Или ние ти плащаме, за да се мотаеш наоколо?
Преди да се обърна, за да си тръгна, Джаспър изскочи от малка, черна палатка в края на цирка.
— Нуждаем се от допълнителна помощ!
Зад него се влачеше длъгнест мъж, притиснал ръка към гърдите си.
Кали скочи на крака.
— Какво се е случило?
Мъжът протегна ръка и по земята закапа кръв. Извърнах очи. При все това остра болка прониза челюстта ми и аз усетих как зъбите ми се удължават.
— Вампирът ще се бие днес. Нуждаем се от повече мъже — изрече Джаспър задъхано, когато погледът му се спря върху мен.
— Стефан — каза Кали с тон, който не беше въпрос.
Джаспър и другият мъж се вторачиха в мен.
— Ами тогава ела, новако. Покажи ни, че те бива и че Галахър не е сбъркал, като те е наел — заяви Джаспър и посочи с брадичка към палатката.
— Разбира се — кимнах, докато в главата ми се оформяше план. Различавах четири отделни пулсиращи сърца в палатката. Естествено там щеше да има огромно количество върбинка, но аз се хранех редовно и можех да надвия мъжете. С четирима щях да се справя, но с петима… Извърнах се към Джаспър. — Защо вие двамата с Кали не се погрижите за ранения, а аз да отида при останалите в палатката?
— Идвам, братко — додадох тихо.
Кали присви очи към мен.
— Каза ли нещо?
— Не — отвърнах припряно.
Джаспър пристъпваше от крак на крак, докато ме оглеждаше преценяващо.
— Кали ще се погрижи за Чарли, а аз ще се погрижа за теб. Ще те науча на някои номера как да се оправяш с чудовището. — Тупна ме по гърба и ме побутна към палатката.
С всяка стъпка мирисът на върбинка ставаше все по-силен, смразявайки кръвта във вените ми.
Двамата влязохме в палатката. Вътре беше горещо и тъмно, а вонята на върбинка направо ме задушаваше. Беше нужна всяка частица от силата ми, за да не се превия на две и да не закрещя от болка. Насилих се да отворя широко очи и погледнах към брат си, който бе прикован в ъгъла. Четирима мъже опъваха веригите, опитвайки се да го удържат на място.
В мига, в който ме видя, лицето на Деймън светна.
— Добре дошъл в ада, братко — прошепна, като устните му помръднаха едва доловимо, докато погледът му оставаше прикован в мен. После се обърна към Джаспър. — Значи, Джас — заговори с любезен тон, сякаш бяха двама мъже, увлечени в приятелски разговор в кръчмата, — си намерил нов глупак да ти върши мръсната работа. Е, ела, братко. Да видим дали можеш да ме пронижеш.
— Повече лае, отколкото хапе — успокои ме Джаспър, като ми протегна кола. От зловонието, което се разнасяше от него, заключих, че е бил киснат в отвара от върбинка.
— Дай ми ръкавиците си — заявих авторитетно. Докосването до дървото щеше тутакси да ме издаде.
— Няма да те предпазят кой знае колко. Онези зъби могат да пробият всичко — възрази Джаспър.
— Просто ми ги дай — процедих през стиснатите си зъби. Деймън ни наблюдаваше внимателно, явно наслаждавайки се на затрудненото ми положение.