Кали се прокашля.
— Вампирът, той… твой брат ли е?
Кръвта ми се смрази и аз скочих на крака.
— Не, Стефан! Остани. — Зелените очи на Кали бяха огромни, страните й аленееха. — Моля те. Просто остани. Зная какъв си и не се страхувам.
Отстъпих назад. Дишах бързо и накъсано. Главата ми се въртеше, имах чувството, че всеки миг ще повърна.
— Как можеш да знаеш какво съм и да не се боиш от мен?
— Ти не си чудовище — рече тя просто и също се изправи.
За миг двамата стояхме там, не говорехме, едва дишахме. Една патица се изви над езерото. В далечината изцвили кон. Мирисът на бор погъделичка носа ми. Забелязах, че Кали бе махнала всички стръкове върбинка от косата си.
— Как можа да го кажеш? — изумих се. — Бих могъл да те убия на мига.
— Зная. — Тя впи поглед в очите ми, сякаш търсеше нещо. Навярно душата ми. — Тогава защо не си го направил? Защо не ме убиеш сега?
— Защото те харесвам — промълвих, изненадан от думите си.
По устните й пробяга усмивка.
— Аз също те харесвам.
— Сигурна ли си? — Сграбчих китките й и тя леко се отдръпна. — Защото, когато те докосна, не зная дали искам да те целуна или… или…
— Целуни ме — прошепна тя задъхано. — Не мисли за другото.
— Не мога. Ако го направя, няма да се задоволя само с целувка.
Кали приближи към мен.
— Но ти ме спаси. Когато твоят… брат се нахвърли върху мен, ти го прониза. Ти прониза собствения си брат. Заради мен.
— Само в корема, не и в сърцето — изтъкнах.
— Все пак. — Отпусна ръка на гърдите ми, точно там, където би трябвало да е сърцето ми. Сковах се, опитвайки се да не вдъхвам уханието й.
Преди да реагирам, Кали извади игла от джоба си и прободе показалеца си. Смразих се.
Кръв.
Само една капка, като рубин, искреше на върха на пръста й.
Господи, кръвта на Кали. Ухаеше на кедрово дърво и на най-сладкото вино. Лицето ми плувна в пот, а дишането ми се учести. Сетивата ми се изостриха, а зъбите ми запулсираха. В очите на Кали се мярна страх, струеше от тялото й.
И изведнъж зъбите ми се прибраха. Отстъпих назад. Дишах тежко.
— Виждаш ли, ти не си чудовище — заяви тя твърдо. — Не си като него.
Изви се вятър и косата на Кали се накъдри зад нея като вълните в езерото. Тя потрепери, а аз приближих към нея.
— Може би — прошепнах в ухото й, опиянен от уханието й. Устните ми бяха на сантиметри от врата й. Не бих могъл да й призная колко живота бях отнел, как Деймън мислеше, че аз съм чудовището. — Но той е мой брат. Аз съм виновен, че е тук.
— Искаш ли да ти помогна да го освободиш? — попита тя решително, сякаш през цялото време бе знаела, че разговорът ще стигне дотук.
— Да — отвърнах просто.
Кали задъвка устната си, докато си играеше с кичур от косата си, като го увиваше и развиваше около пръста си.
— Но не си длъжна. — Избягвах очите й, за да съм сигурен, че не въздействах върху волята й.
Тя се втренчи изпитателно в мен, сякаш лицето ми бе шифър, който трябваше да разгадае.
— Нека се срещнем след два дни в полунощ — промълви накрая. — Тогава ще преместят Деймън на тавана.
— Сигурна ли си?
Тя кимна.
— Да.
— Благодаря ти. — Обхванах лицето й в шепите си, наведох се и притиснах чело о нейното. И после я целунах.
Докато стояхме така, длан до длан, гръд до гръд, бих могъл да се закълна, че сърцето ми отново оживя, туптейки в идеален синхрон с нейното.
25
Когато се върнах във вампирската къща, луната висеше високо в небето. Лекси се бе излегнала върху дивана със затворени очи, заслушана в Хюго, който свиреше на пианото. Пианото бе толкова разстроено, че това, което се предполагаше, че е революционен марш, звучеше повече като погребална песен. При все това, не можах да се удържа, дръпнах Лекси и я завъртях в импровизиран танц.
— Закъсня — отбеляза тя, като се измъкна от ръцете ми. — Или си имал друга среща?
— Или е убил още хора? — подхвърли Бъкстон, влизайки в стаята.
— Да не си влюбен? — попита Пърси, опря лакти върху коленете си и ме погледна завистливо от масата в ъгъла, където подреждаше пасианс. Пърси обичаше жените, но с детската си физиономия приличаше на петнайсетгодишно момче и доста често жените, които му харесваха, смятаха, че Лекси му е майка. Бях благодарен, че бях превърнат във вампир на моята възраст.