Поклатих глава.
— Не съм влюбен — заявих, питайки се дали не го казвам, за да убедя себе си. — Но свиквам с шоуто на чудесата. Мисля, че Ню Орлиънс ще ми хареса.
— Страхотни новини — подметна Бъкстон язвително.
— Бъкстон! — Лекси го изгледа укорително, преди да насочи вниманието си отново към мен. — Забрави ли за нашите планове?
Опитах се да си спомня, но накрая поклатих глава.
— Съжалявам.
Лекси въздъхна.
— Спомни си — ще те водя на пазар. Може и да съм вампир, но все още притежавам женска суетност и просто не ми отива да съм заобиколена от зле облечени мъже. Какво ще си помислят съседите? — засмя се, развеселена от шегата си.
— О, да. — Пристъпих към стълбите. — Може ли да отидем утре? Уморен съм.
— Говоря сериозно, Стефан — рече Лекси и улови ръката ми. — Нуждаеш се от дрехи, това е нещо като традиция. Заведох онези двама господа, за да им изберем дрехи и виж ги сега — добави тя и кимна гордо към Бъкстон и Хюго. Явно се гордееше с работата си. И имаше защо. Бъкстон със синьото си сако с висока яка и Хюго с елегантно ушитите си панталони наистина изглеждаха много хубави. — Освен това, нямаш избор — смигна ми закачливо Лекси.
— Нямам ли?
— Не. — Моята покровителка отвори вратата със замах. — Момчета, ние излизаме. Когато се върнем, няма да познаете Стефан, ще бъде истински красавец!
— Довиждане, красавецо! — подвикна Бъкстон саркастично, когато вратата се затвори.
Лекси поклати глава, но на мен не ми пукаше. Странно, но започвах да свиквам с Бъкстон. Той беше нещо като брат. Брат с потенциално избухлив характер, но вече започвах да се справям с него.
Двамата с Лекси поехме в студената нощ. Забелязах, че спътницата ми ме поглежда крадешком и се питах какво ли вижда.
Имах чувството, че живея три различни живота: в единия бях лоялен брат, в другия бях член на клуб, който не разбирах, а в третия бях млад мъж, доверил се на човешко същество — жена, заради която пронизах собствената си плът и кръв. Бедата беше, че не знаех как да съчетая без проблеми и трите си живота.
— Много си мълчалив — отбеляза Лекси. — И — подуши въздуха — не си пил човешка кръв. Гордея се с теб Стефан.
— Благодаря — промърморих. Знаех, че нямаше да се гордее с мен, ако й разкажа разговора си с Кали. Щеше да заяви, че съм твърде импулсивен, твърде наивен, че съм направил огромна грешка, като съм разказал тайната си на Кали. Макар че не й бях казал кое знае колко, по-скоро бях потвърдил удивително точните й подозрения.
— Стигнахме. — Лекси спря пред обикновена дървена врата на „Дафни Стрийт“. Извади от джоба си тънка метална кукичка и я пъхна в ключалката на предната врата. Завъртя я няколко пъти, след миг се чу изщракване и вратата се отвори.
— А сега, магазинът е отворен за пазаруване — разпери широко ръце спътницата ми и кацна върху един твърд кожен диван. — Избирай.
Десетина манекена с изпъчени гърди изпълваха магазина. Единият, в сако от туид, бе повдигнал ръка, сякаш за поздрав, докато друг с моряшко кепе на главата, засенчваше очите си с ръка все едно се взираше в безкрайната морска шир. Топове с фини и скъпи платове бяха подпрени на задната стена, а под стъклената витрина на един щанд блестяха копчета за ръкавели, подредени в редица. Купчини с ризи конфекция сякаш наблюдаваха мълчаливо тъмния магазин, а няколко вратовръзки и шалчета се бяха изсипали от едно чекмедже.
Лекси скръсти глезените си под полите на роклята и впери поглед в мен. Върху лицето й се изписа изражение на гордост, когато свалих палтото от камилска вълна от манекена и го наметнах на раменете си.
Застанах сковано и зачаках одобрение, както правех, когато пазарувахме с майка ми.
— Е, не мога да кажа нищо, когато си застанал така вдървено. Разходи се малко. Почувствай дрехата — махна Лекси нетърпеливо с ръка.
Завъртях очи, но закрачих из салона, подражавайки на богатите мъже, които срещнахме с Кали на бурлеската. Протегнах ръка към Лекси с префърцунен жест.
— Един танц? — попитах с пресилен британски акцент.
Тя поклати глава, а очите й блеснаха развеселено.
— Добре, разбрах. Прекалено е контешко. Какво ще кажеш за онова там? — наклони брадичка към манекена в черни панталони и сиво сако с червени кантове. Свалих своето сако и го облякох.
Лекси кимна, но погледът й доби отнесено изражение.