— Върви в ада! — прошепнах с дива ярост.
Но едва бях изрекъл думите и Деймън скочи от земята. В очите му горяха огнени пламъци и зъбите му стърчаха.
— Не се говори така на роден брат — процеди подигравателно и ме тръшна на земята. — И кол не се държи по този начин.
Вдигна клона високо над гърдите ми с блеснал поглед.
— Ето я смъртта, която ми отказа. Бавна, болезнена й ще се наслаждавам на всяка секунда от мъките ти — изкиска се чудовището, което беше мой брат, и замахна с все сила към гърдите ми.
И тогава всичко потъна в мрак.
32
— Стефан — прошепна безплътен глас.
Бях отново в лабиринта във Веритас, буйната зелена трева се извисяваше над главата ми, слънцето струеше върху раменете ми. Вратът ме сърбеше от коравата и задушаваща яка — поради някаква причина бях облечен в най-хубавите си празнични дрехи.
Иззад завоя се приближи Деймън, сините му очи бяха огромни и невинни.
— Искаш ли да се надбягваме, братко? — предизвика ме.
Разбира се, приех.
Тичахме през тревата, докато не ни остана дъх, с дробове, изгарящи за въздух, изтощени от напрежението и смеха. Деймън ми се усмихваше щастливо, докато един облак не затули слънцето и всичко потъна в мрак. За мой ужас чертите му се промениха и изкривиха. Очите му потъмняха, а устните му станаха червени като кръв. В следващия миг той беше отгоре ми, притиснал ме към земята, но не на игра. Бръкна в джоба си, извади нещо оттам и ме прободе в гърдите, докато аз лежах в меката трева, поемайки си дъх за последен път.
Изведнъж двамата се озовахме седнали на люлката на верандата, Катрин бе сгушена помежду ни и в очите й танцуваха пакостливи пламъчета, докато късаше листата на една маргаритка. Кракът й беше толкова близо, че се допираше до моя. Докато погледът й се стрелкаше ту към мен, ту към Деймън, осъзнах каква игра играеше: цветето щеше да реши кого да избере. Когато стигна до последното листенце, очите й се сключиха с моите и аз разбрах, че съм победителят. Тя се наведе да ме целуне, а аз затворих очи, предвкусвайки нежното докосване на устните й.
Ала вместо това усетих как в сърцето ми се заби кол. Отворих мъчително очи и видях брат си, смеейки се, да забива кола все по-надълбоко, а листата на маргаритката бяха смачкани под проснатото ми тяло.
Главата ми се люшна настрани и погледът ми се спря на момичето до мен, чиято кръв изтичаше в тревата. Косата й беше като лумнал огън, а кожата — бледа като луната.
Кали! Опитах се да изкрещя, ала Деймън грабна думите ми в юмрука си, преди отново и отново да забие ножа в гърба на Кали.
— Стефан! — извика отново гласът, този път по-силно. Разпознах мелодичния алт. Лекси.
— Неее… — простенах. Не можех да позволя на Деймън да я убие. — Махни се!
— Стефан… — Тя приближи, коленичи до мен и поднесе чаша към устните ми.
— Не — повторих.
Тя разтърси силно раменете ми. Очите ми се отвориха. Стените около мен бяха боядисани с напукана червена боя. Видях на отсрещната стена портрет в позлатена рамка. Седнах в леглото, докоснах лицето си с ръце, сетне погледнах надолу. Все още носех пръстена си. Докоснах камъка. Беше съвсем истински.
— Лекси? — попитах с надебелял език.
— Да! — тя ми се усмихна с искрено облекчение. — Ти се събуди.
Огледах тялото си. Ръката ми все още пулсираше, а под ноктите ми имаше засъхнала кръв.
— Жив ли съм?
Тя кимна.
— Едва.
— Деймън?
— Избяга — изрече тя мрачно.
— Кали? — попитах. Не исках да го чуя, но трябваше да зная.
Лекси сведе поглед към ръцете си и дълго остана така. Сетне вдигна кехлибарените си очи към мен.
— Съжалявам, Стефан. Опитахме се… Дори Бъкстон се опита да я спаси…
— … но тя вече си бе отишла — довърших вместо нея. Главата ми запулсира. — Къде е тя сега?
Лекси отметна сплъстен кичур коса от челото ми. Пръстите й бяха студени върху пламтящата ми кожа.
— В реката. Целият град я търси… — Гласът на Лекси заглъхна, но аз разбрах недоизказаното.
Всички артисти от цирка знаеха за приятелството ми с Кали. Така че ако хората я търсеха, присъствието ми бе заплаха за Лекси и семейството й.
Ала дори и дните ми тук да не бяха преброени, не бих могъл да остана. В Ню Орлиънс имаше твърде много болка и спомени, които още не можех да превъзмогна.