— Казваш, че имала видение…
— Да, и задачата ти е да разбереш какво е видяла. Тарджено сви рамене.
— Добре, Вани. Ще свърша работата си долу и ще отида в метоха. Ще оправиш ли нещата с Масериа?
Джовани кимна.
— Смятай въпроса за уреден. А сега тръгвай. Тарджено кимна и тихо излезе. Франческо изчака малко и се обади на третия човек от тройката.
— Отдел кадри… — отговори един глас.
— Обажда се отец Франческо. Желая да говоря с кардинал Лареджа, моля.
— Един момент, отче.
Последва серия от изщраквания и писукания. Ватиканската телефонна система не беше съвършена. Накрая започна да звъни друг вътрешен телефон.
— Кабинетът на кардинал Лареджа — каза един мъжки глас.
Джовани повтори молбата си.
— Вани, какво мога да направя за теб? — попита най — после Лареджа.
— Паоло, имам още новини.
Франческо бързо разказа онова, което бе научил от игуменката Викториана.
— Мислиш ли, че това има нещо общо с инцидента Каренца? — попита Лареджа.
— Кой знае? Ще отида да говоря лично с нея.
— Дръж ме в течение.
Джовани се усмихна.
— О, разбира се. Не се безпокой. Какво е най-новото от Америка?
— Той ще пристигне утре.
— Готово ли е всичко?
Джовани запали поредната цигара.
— Работата напредва.
— Знаеш ли, понякога забравям какво точно правим. А после изведнъж се сещам и отново се изумявам.
— Знам. Чувствам се отново млад. Готов да целуна красива жена.
Изпълнен с трепет.
Джовани кимна. Отдавна не бе изпитвал толкова силно вълнение.
— Разбирам — тихо каза той. Случи се нещо прекрасно, нали, отче?
— Най-сетне. Довиждане, Паоло. Ще ти се обадя, когато се върна от метоха.
Той затвори и се вторачи разсеяно в горящия връх на цигарата. За Бога, какво всъщност бяха направили?
Очакването го разяждаше като злокачествен тумор. След толкова години отговорът беше почти в ръцете му…
Бруклин, Ню Йорк — Собески. 23 август 1998
— В Рим ли? Защо? Как така? — попита отец Каренца. Беше изумен от съобщението на пастора.
— Питър, има специална папска комисия, която изучава явления като твоето. Ватиканът винаги се е занимавал с чудесата.
Питър се изкашля дрезгаво и нервно.
— Това ли наричаш чудо? За Бога, Стан, аз убих човек!
— Станало е при самоотбрана — рече Собески. — Не забравяй това.
Престани да се самонаказваш.
Каренца продължаваше да крачи из стаята.
— Ватиканът! Не мога да повярвам, че искат да ме видят!
— Истина е. Видя телеграмата.
— Но защо си им казал?
— Защото такива са изискванията на епархията. Църквата се интересува от свръхестествените явления, особено когато става дума за духовници. Знаеш това. Питър кимна и погледна разсеяно през прозореца.
— Ами, тогава да се качвам горе и да приготвям багажа си — примирено каза той.
— Да.
Каренца стигна до вратата, спря и се обърна. — И все пак не разбирам защо трябва да се бърза толкова… Имам предвид, че това се случи едва миналата седмица.
Собески се прокашля.
— Кой знае как разсъждават в Рим.
Питър се усмихна иронично и излезе. Собески се върна при бюрото си. Замисли се как преди девет години архиепископ Дъфи му беше казал, че към него е прикрепен нов свещеник. Питър Каренца.
Спомни си как получи писмо за назначението, в което обясняваха, че му изпращат младеж, току-що завършил семинарията. После се обади Дъфи.
А накрая, точно преди да пристигне Питър, дойде изненадващото посещение на един високопоставен йезуит от Ватикана.
Тогава се запозна с отец Джовани Франческо — мрачен и решителен човек, който обичаше да командва. Указанията му бяха ясни, макар и малко загадъчни. Ватиканът искаше Собески да наблюдава Каренца отблизо. Трябваше да докладва веднъж в годината на Франческо и незабавно, ако забележи нещо „заслужаващо внимание“ в поведението на младия свещеник. Осигуриха на Собески достъп до линията на тайната служба на Ватикана и в главната квартира на нюйоркската епархия.
Сетне пристигна Питър Каренца. Станислас още си спомняше скептичността си — младият мъж изглеждаше толкова обикновен и нормален. И в продължение на девет години не се случи нищо. Но сега…
Собески винаги се бе чудил защо Ватиканът проявява специален интерес към Каренца, но никога не бе поставял под съмнение онова, което се искаше от него. Щом специалната папска комисия мислеше, че нещо е необходимо, Стан щеше да го направи. Всичко беше много лесно.
Ала сега… когато видя овъгленото момче и чу разказа на младия свещеник, и особено след като съзря блясъка па вълнение в очите на онзи дебел кардинал Лареджа, Станислас щеше да даде мило и драго, за да се върне в Рим с Каренца.