— Моля, седнете. Искам да поговорим за нещо.
В гласа му имаше нюанс, който Марион не можеше да определи. Притесняваше се, че разстоянието, което той бе поставил помежду им, вече не й позволяваше да го разбира.
— Какво има? — попита Били. Опита се въпросът му да прозвучи нехайно, но не успя.
— Току-що получих това — отговори Питър и им подаде по един екземпляр.
Беше покана за Международния религиозен събор в Лос Анджелис.
— Фримейсън Купър ли стои зад цялата тази работа? — попита тя.
— Да — отговори Питър.
— Ще приемеш ли?
— Точно за това исках да разговаряме. Мислите ли, че идеята е добра?
— Не знам — каза Били. — Прилича ми на измама. Самореклама за Купър и телевизионните му приятели…
— Да, и аз си помислих така. И все пак, възможно е да използваме събитието в името на доброто. Не мислите ли?
— Искаш ли да отидеш, Питър? — попита Марион и го погледна изпитателно.
— И да, и не. Папата е решил да участва — добави той и им даде по още един екземпляр от някакво писмо.
Марион го прочете, Отец Джовани Франческо известяваше за намерението на папата да присъства на Събора и настояваше Питър също да бъде там. Марион забеляза интимния и все пак странно почтителен тон на писмото.
— Струва ми се, че нямаш кой знае какъв избор — рече Били.
— Да, но винаги разполагам с няколко варианта.
— Това ли е онзи отец Франческо? — попита Марион.
Питър се поколеба за миг, после каза:
— Да.
— И така, значи ще отидеш? — попита Били някак странно.
— Въпреки онова, което мислите, аз все още ценя мнението и преценката ви — каза Питър. — Какво смятате?
— Възнамеряваш ли пак да направиш зрелище като в „Нюзнайт“? — попита Марион.
— Съвсем не. Ако искате, вярвайте, но тогава нищо не бях планирал. Подготвих се предварително само за всеки случай и когато започнаха да ме нападат, просто отвърнах на удара.
— А каква е връзката с папата?
— Според мен папата мисли, че е важно да се представим обединени — особено католиците. Макар да бях свещеник, нито аз, нито папата сме казвали нещо, което да подскаже, че съм представител на католическата църква.
— Мислиш ли, че Светият отец иска да внуши на света, че е така?
— Може би, като се има предвид популярността ми. Във всеки случай смятам да отида. Съчетайте го с пътуването ми до Вашингтон и Орегон.
Въпреки предишните си твърдения, Питър говореше така, сякаш Марион и Били бяха само изпълнители.
— Можеш да пуснеш репортаж за маршрута ми, ако искаш — продължи той, — но предпочитам да не се вдига голям шум.
— Разбира се — отговори Марион, опитвайки се да установи приятелски тон. — Кога си вдигал голям шум?
Вместо да се засмее, той прие забележката й сериозно.
— Ами… Чакай да помисля… Мисля, че връзката ни не беше шумна, нали?
Думата „беше“ се вряза в съзнанието й и тя не чу останалото. Наистина ли всичко между тях бе свършило?
Питър я погледна безразлично. Чертите му бяха абсолютно равнодушни, сякаш можеше вечно да чака отговора й.
— Не знам — каза тя. — Предполагам, че е така. Или беше така…
Били мълчеше и ги гледаше.
Питър насочи вниманието си към книжата на бюрото. Били и Марион бяха свободни — това беше ясно.
Негодник! Защо се държеше така с нея? Не виждаше ли какво преживява? Марион стана и го изгледа възмутено. Питър дори не вдигна глава.
— Ще се видим по-късно — подхвърли той и премести стола си, за да застане пред компютъра, — И ми кажи как върви репортажът, чу ли, Марион?
— Разбира се, Питър. Ще ти кажа.
Излезе колкото можа по-бързо от кабинета му. Искаше и се да му каже колко й е писнало, но на него явно не му пукаше. Били тръгна мълчаливо след нея.
— Не бива да му позволяваш да те разстройва така — каза той, когато стигнаха до асансьора.
Марион усети, че по лицето й се стича сълза. Болеше я толкова много…
— Всичко ще се оправи — добави Били. Тя загуби самообладание и се разплака. Беше и ядосана, и отчаяна, и засрамена.
— Той се превръща в нещо страшно, Били! В шибано чудовище.
Сейнт Луис, Мисури — Клемънс. 14 декември 1999
Ярката зимна светлина струеше през прозореца на втората спалня, която бяха пригодили за детска стая. Лорийн седеше на люлеещия се стол, отпуснала ръце върху големия си корем, и гледаше новата люлка и масичката за смяна на пелени — и двете отрупани с разни бебешки неща. Били беше купил всичко с първата си заплата като помощник на Питър.