Музиката се извиси в тържествено кресчендо и хорът от хиляда гласа се усили в най-подходящия момент. Ако беше набожен, Тарджено би помислил, че така започва всеки делничен ден в рая. Настъпи тишина и всички затаиха дъх. Знаменитостите заеха местата си и огромната овална сцена започна едва забележимото си въртене.
Фримейсън, символичният домакин на Събора, се изправи и се приближи до централната трибуна. Ограден от монолитни тонколони, той приличаше на върховен жрец, застанал сред стълбовете на огромен древен храм.
Уиндзор
От шума на тълпата трепереше дори бетонният под. Ослепителният блясък на калифорнийското слънце беше нищо в сравнение със сияещите погледи на огромното множество. Всички очакваха да се случи нещо необикновено.
Марион седна. Музиката спря и се възцари напрегната тишина. Питър беше настанен между архиепископа на лютеранската църква и гръцкия патриарх Петеракис. Купър седеше срещу него, Фримейсън се изправи, оправи дрехите си и тръгна към средата на сцената:
Разсъдъкът на Марион бе вцепенен от една-единствена мисъл — ако Били се окажеше прав, какво би могло да стане? И кога?
Тарджено
Денят щеше да бъде дълъг.
Не можеше да седи и да слуша безкрайното монотонно дърдорене. Започна да се разхожда по периферията на стадиона. Спря на няколко места да провери сканиращите устройства, но не попадна на нищо. Това и очакваше. Към обичайните затруднения, причинени от електромагнитните смущения, които търсеха скрито оръжие, се добавяха и електронните шумове от радио — и телевизионните предавателни честоти.
Само едно беше в негова полза — стадионът гъмжеше от охрана. Цивилни, униформени, частни детективи и обикновени полицаи пазеха всеки ъгъл на Спортния комплекс и дебнеха да видят някое странно движение, издутина в джоба или обемиста чанта. Да не говорим за поставените навсякъде детектори за метал.
Именно заради това Тарджено си мислеше, че няма да е пистолет или бомба.
Бевинс сигурно щеше да чака, докато Каренца излезе на трибуната. Най-логичният момент беше заставането в светлината на прожекторите. Редът на Каренца наближаваше. И така, как щеше да го направи?
Сигурно бе заложил на нещо изключително сложно — микровълновата, ултразвуковата и лазерната техника. Придвижи се до следващата сателитна чиния. Съзнаваше, че охраната го наблюдава. Спря и се престори, че включва апарата си за диагностика в електрическото захранване в основата на чинията. Отвори кутията с инструменти и се направи, че се опитва да прецени кой уред ще му свърши най-добра работа. Нямаше да го притесняват, докато виждаха, че изпълнява обичайните си задължения. Бавно провери показанията на апарата и мълчаливо кимна в знак, че одобрява избора си. Онова, което приличаше на безобидни инструменти и уреди за измерване на светлината, можеше да се комбинира така, че да създаде изключително точно и смъртоносно оръжие. Тарджено се усмихна.
Уиндзор
Господи, ставаше адски отегчително!
Марион се вглеждаше в лицата на гостите, без да слуша какво се говори. След известно време всички речи и молитви започнаха да й се струват еднакви и беше по-интересно да разчита израженията на ораторите. Видя смесица от скука, очакване и леко задоволство. Накрая се спря на папата.
Вниманието на възрастния човек беше приковано в Питър. Всъщност Светият отец не откъсваше очи от него. Не изглеждаше очарован от Питър, нито му се възхищаваше, но Марион не можеше да отгатне чувствата му. Папата беше озадачен и от време на време лицето му изразяваше съмнение и философски размисъл.
Защо беше толкова погълнат от Питър? Завиждаше ли му? Страхуваше ли се от него? Или се чудеше какъв е всъщност човекът, който вършеше чудеса в този модерен свят? Тя погледна Питър, за да види дали това му прави впечатление, но Каренца с нищо не показваше, че забелязва или се интересува от папата.
Фримейсън отново се приближи до трибуната. Време беше да обяви следващия оратор. Не беше необходимо да поглежда в програмата — Марион знаеше, че това ще е Питър.
Бевинс
Фреди се придвижи бавно от поста си до входа към секцията за важните гости. Беше активирал лазерния прицел, точно когато Фримейсън Купър обяви, че ще говори Каренца. Единственият проблем беше проклетата въртяща се сцена. Когато стигна до трибуната и се ръкува с изкуствено усмихнатия Купър, Каренца се намираше почти с гръб към оръжието. Това означаваше, че то щеше да бъде точно срещу мишената — значката с вградения предавател, едва когато въртенето на сцената обърнеше Питър с лице към замаскираното в сателитната чиния устройство.