Това щеше да стане най-много след половин час. Каренца щеше да говори четирийсет и пет минути, така че Бевинс имаше достатъчно време да го изпепели.
Фреди стана и се престори, че се вглежда в лицата на зрителите и върши работата си. В средата на сектор Б срещна погледа на Били Клемънс и кимна. Беше му благодарен, че толкова съвестно се е погрижил за значката.
Бевинс погледна часовника си. Много скоро това място щеше да се разтресе.
Уиндзор
Странно, но макар да беше отегчена от церемонията, Марион се увлече от думите на Питър. Въпреки че месеци наред го бе слушала, тя намери речта му за вдъхновена, правдива и прозорлива. Същото се отнасяше и за четвъртмилионната публика.
За пръв път, откакто започна тържеството, цареше пълна тишина. Марион се извърна и се вгледа в хората. Те слушаха, без да коментират, приковали очи в Питър. Искаше й се да заснеме реакцията им с видеокамерата, по това трябваше да стане незабелязано.
— Фил… — прошепна тя в прикачения към ревера й микрофон, — можете ли с Гари да заснемете реакцията? Пълната тишина и вниманието на публиката?
— Добре, ще се постараем… — отговори операторът.
Марион видя как малкият й екип се мобилизира и крадешком започна да снима възхитените лица. Всички присъстващи бяха като вкаменени. Никой не помръдваше. Сякаш дишаха едновременно. Тълпата се бе превърнала в огромен жив организъм.
Атмосферата беше свръхестествена. Марион усети, че я побиват тръпки. Думите на Питър се извисяваха като ято гълъби. Въздействието му беше успокояващо и наред с това смущаващо. Беше красив и същевременно страховит. Плътния т му глас се разнасяше на вълни от мъдрост. Дори скептиците и явните му врагове не можеха да устоят на възвишеното му послание. Говореше за всеобхватността на религията и за необходимостта от единна и последователна вяра в силата на Божия промисъл. Омаловажи разликите между големия брой представени вероизповедания и призова за сливане на духовете, така че молитвата, произнесена на Събора, да прозвучи като един-единствен мощен глас — единение на вярата, силата и любовта.
Марион се унесе в мистичното преживяване. Беше с него от самото начало и мислеше, че той не може да надмине нито величието, нито падението си в Колорадо, но Питър далеч превъзхождаше предишните си появи пред публика.
Четвърт милион души седяха неподвижни, омагьосани от красивия млад мъж. Марион бързо огледа гостите на сцената и с изненада видя, че Фримейсън Купър и Джерард Гудроп несъзнателно кимат. Абсолютно всички чувстваха притегателността на Питър. Не всички, помисли тя, когато погледът й се спря на папата.
Изражението му напомняше за страха в очите на заек, вторачен в хищник. Ала в тях се четеше и предизвикателство, силно съмнение и потиснат гняв. Не, това не беше завист, а усещане за неподправен ужас.
Очите на Светия отец изразяваха разбиране и просветление, породени от внезапно и уникално прозрение. Марион нямаше представа какво вижда папата. И не искаше да знае.
Тарджено
Устройството проговори.
Тарджено си каза наум, че трябва да се размърда и да смени позицията си, но стоеше като закован и слушаше словото на отец Каренца. Думите на младия свещеник докосваха душата му. Вгледа се в лицата на гостите на сцената. Всички бяха погълнати от словото му — всички с изключение на папата. Тарджено се вторачи в лицето му.
В същия миг сканиращото устройство регистрира предаване и развали магията. Сигналът беше слаб, но постоянен и ритмичен. Насочен ултразвуков предавател, пулсиращ със 112 000 херца в секунда.
Звукът беше непогрешим за професионален експерт по оръжията като него. Предаваше на висока честота, за да си осигури съвършена избираемост на големи разстояния, което означаваше прецизно засичане на мишената. Тарджено пренастрои устройството си и то автоматично установи местоположението на предавателя.
Преглътна с усилие. Подозренията му се потвърдиха. Предавателят беше прикрепен към дрехите на Каренца. Сигналът се усилваше, което означаваше, че сцената бавно насочва лъча към мястото, където стоеше Тарджено.
„И така — помисли той, като подаде нова команда на планиращото устройство, — намерихме предавателя.“ А откриеше ли приемника, щеше да разбере и къде е оръжието. Започна да обмисля вероятностите, като отхвър-ляше всичко, което не спадаше към сложните ултразвукови рефлектори. Значи не беше някой, движещ се из тълпата, нито човек с обикновено оръжие в ръка. Най-добрият метод за убийство в случая беше неподвижен приемник… Ама разбира се! Сателитните чинии.