Разположението им беше идеално прикритие за звуков приемник и параболично фокусиране, характерни за лазерно или микровълново оръжие.
Установката беше стройна като математическо доказателство. Неуловима, елементарна и ефикасна. Сега трябваше да открие приемник, настроен на 112 000 херца, при това бързо. Периферията на стадиона, която се налагаше да провери, заемаше около петдесет градуса от цялата окръжност. Там имаше най-малко двайсет сателитни чинии, всичките поставени под различни ъгли и свързани с далечни орбитални спътници.
И всички щяха да останат в това положение, с изключение на една.
Въпросът беше да открие онази, която щеше да реагира на ултразвуковия предавател. И то навреме.
Тарджено слезе и хукна по най-горната пътека към сателитната чиния, намираща се в най-отдалечения ъгъл на свода. Съзнаваше, че чинията-убиец може да се задейства всеки момент.
„Опитай се да не мислиш за това. Само си свърши работата.“
Въппреки че беше в добро физическо състояние, Тарджено се задъха, когато стигна до платформата на най-отдалечената сателитна чиния. Включи уреда си в диагностичната апаратура и след няколко секунди разбра всичко — нямаше ултразвуков приемащ чип. Заобиколи платформата и се качи да провери следващата чиния. Щеше да продължи процедурата или докато намереше оръжието, или докато то изпепелеше Каренца. Бевинс погледна часовника си. Сетне пак. Движението го влудяваше. Вече го правеше машинално, а минутите се нижеха адски бавно. Каренца се опитваше да го хипнотизира или нещо подобно, но това не беше от значение. Нямаше да му въздейства, защото всичко беше автоматично.
Още малко. Времето минаваше. Думите на Каренца не бяха съществени. Скоро цялото представление щеше да свърши.
Клемънс
Трудно беше да опише чувството, което внезапно го облада. Не можеше да се отърси от него и не му оставаше нищо друго, освен да го приеме. Откакто… бебето умря, Били проявяваше свръхчувствителност към всичко.
Както сега. Слушаше Питър, а онова неприятно усещане пробождаше като трън мислите му и не го оставяше на мира. Нещо не беше наред. Питър беше в опасност.
Нямаше абсолютно никаква причина да се чувства или да мисли по този начин, но колкото и да се опитваше да го потисне, натрапчивото усещане се връщаше…
Тарджено
Провери шест сателитни чинии. Сцената продължаваше да се върти и да обръща Питър към сектора, който проверяваше. Беше сигурен, че оръжието е някъде тук.
Времето летеше. Неуспехът беше най-горчивото хапче в живота му. Нямаше да го преглътне лесно.
— Хей, приятел, какво правиш?
Грубият глас прекъсна мислите му като удар с чук. Обърна се и видя, че към него върви едър дебел чернокож. Беше облечен в работните дрехи на техник от сателитната Църква на Светата Дарохранителница. Беше огромен. По-грамаден и от професионален футболист или борец.
Откъде ли се появи? Преди няколко секунди пътеките бяха пусти.
— На теб говоря!
— Трябва да поправя усилвателя на чинията — отговори Тарджено и посочи нагоре.
— Момчетата от седма кабина казаха, че получават лош сигнал…
— Аха. Извинявай… Но не трябва да пускам никого до нея.
Значи е тя!
Мисълта затанцува лудешки в главата му. Огромният чернокож протегна ръка и го хвана за рамото.
— Не ме разбра. Повредила се е. Няма да работи, ако не я поправя.
— И какво от това? Изобщо не ми пука. Заповедта ми е да не пускам никого.
Тарджено погледна към сателитната чиния, въздъхна примирено и сви малко театрално рамене. Секундите летяха. Сцената продължаваше да се върти. Каренца вече беше почти с лице към тях. Обърнеше ли леко тяло — край. Устройството можеше да се задейства всеки момент.
— Добре — рече Тарджено. — Както кажеш.
Дръпна се и усети, че мускулите на чернокожия се отпуснаха.
— Но какво да правя с това? — невинно попита Тарджжено и се обърна.
— С кое?
Мъжът направи една крачка към него. Тарджено целеше точно това. Макар за десети от секундата, чернокожият не беше устойчив.
— Това! — извика Тарджено и заби юмрук в стомаха му. Сетне го прасна в челюстта с такава сила, че зъбите изхвърчаха от устата му. Последва ритник в тестисите и мъжът се преви на две, след което Тарджено му нанесе ськрушителен удар по врата.