Внезапно всички започнаха да вадят пистолети и да ги насочват един срещу друг. Човекът в бяло наведе оръжието си и за пръв път се вторачи в очите на Питър…
Тарджено
Настъпи пълна тишина и четвъртмилионната аудитория затаи дъх. Чуваше се само шумът от изваждането на пистолетите.
Тарджено трябваше да бъде много внимателен. Най-добре беше да съсредоточи вниманието си върху Каренца. Той беше във фокуса на всичко. Въздъхна и се вгледа в очите му. В същия миг почувства хлад, който най-безцеремонно прониза душата му. Дощя му се да повърне. В съзнанието му нахлу вонята на смъртта и той усети вкуса на кръвта, на страха и на отвращението. Очите на Каренца бяха бездънно черни — досущ две дупки в черепа му, обсидианов вход към безкрайността, привличаща всичко. Притегателна сила на душата, в която всяка надежда за светлина изчезваше.
Злото в цялото му разнообразие от форми не беше чуждо на Тарджено. Всъщност той живееше с него и понякога дори се наслаждаваше на изкусителното му влияние. Но докато гледаше Питър Каренца, той осъзна, че току що е видял нещо много по-ужасно от обикновеното зло.
Докато гледаше лицето на безмилостния звяр, готов за скок към всеки нов Витлеем, във въображението му изникна образът на черна роза, разцъфваща като тъмна галактика. Едва сега разбра какво тревожеше папата.
И макар че нервният импулс вдигна ръката му, за да насочи оръжието и да се прицели, Тарджено знаеше, че няма да успее.
Отдавна се чудеше какво изпитва човек, когато умира. Много години бе размишлявал върху това. Сега почувства, че чезне под противния дъх на смъртта.
Уиндзор
Стъписана, тя се опита да повдигне главата на Били. Щом Питър отмести поглед от него, очите на младежа се изцъклиха. Всичко бе потънало в кръв.
После прикова очи в Питър. Той стоеше и спокойно гледаше непознатия в бяло, който беше спасил живота му. Въздухът сякаш трептеше от напрежение и очакване да се случи нещо.
Непознатият се вгледа в очите на Питър, сетне вдигна оръжието, с което бе превърнал Фреди Бевинс в нещо неузнаваемо.
Питър вдигна ръка, сякаш да го предупреди или отпрати, ала Марион знаеше какво ще последва. От дланта му като миниатюрно слънце блесна светлина и тълпата ахна и пронизително изпищя като буреносен вятър. От ръката на Питър се изви синкавобял огън. Времето сякаш спря. Марион почувства енергията, която преминаваше между двамата мъже. Светкавицата изгори стрелеца и той се взриви и избухна в бял пламък — ярък и ослепителен.
На мястото на мъжа в бяло се олюля противен стълб от въглен. Разнесе се мазен пушек, който запада на лъскави чеи кристали.
Никои не говореше и не помръдваше. Марион знаеше, че всички чакат знак от Питър. Властта му вече беше пълна. Тя я усещаше как се излъчва на гъсти, горещи талази. Беше отвратена от непреодолимото му въздействие и същевременно неудържимо привлечена от него. Тълпата изпитваше същото.
Били изхрачи кръв, гърдите му потрепериха конвулсивно, после той се вцепени и издъхна.
Марион не почувства нищо. Тази безчувственост би трябвало да я притесни, но пък беше толкова изтощена… Просто седеше, положила главата на приятеля си в скута си, а душата й беше празна.
Мълчанието в Спортния комплекс стана потискащо, дори задушаващо. Никой не издаваше звук, никой не помръдваше. Докато…
На сцената, където изумените служители от охраната бяха обкръжили удивените религиозни водачи, един човек стана.
Величествен в тържествените си одежди, искрящи от безупречна и ослепителна белота, папата се вторачи в Питър и тръгна към него.
— Аз те познавам…
Питър погледна възрастния мъж с високата митра и се ухили накриво. Марион никога не бе виждала такова изражение на лицето му, но то никак не й хареса…
Папата изведнъж спря. Хвана се за гърдите и Марион видя как скъпоценният камък на пръстена му проблесна. Старецът притисна двете си ръце към гърдите, очите му се разшириха, устата се отвори. Строполи се в обятията на втурналите се към него придружители и Марион разбра, че умира.
Бе видяла и един друг човек да се олюлява и да пада от ледения поглед на Питър. Но първия път не разбра какво точно стана.
Ала сега, докато гледаше как Светият отец се гърчи в предсмъртна агония, тя знаеше кой или какво бе нанесло фаталния удар.
Знакът беше даден. Тълпата се оживи. Разнесе се гръмогласен рев. Огромният мравуняк се настрои към мисленето на новия си властелин.
Една фигура се извиси над Марион. Тя погледна към неясния силует, очертан на фона на яркото небе, и видя, че Питър е протегнал ръка към нея.