— Време е да тръгваме — каза той.
Марион вече не искаше да бъде с него, но знаеше, че отдавна е загубила правото си на избор.
— Ела — добави той.
— Къде отиваме?
Тя докосна ръката му и потрепери. Питър отново се ухили криво.
— В Рим, разбира се.
ЕПИЛОГ
Ватикана — Лареджа. 25 декември 1999
Той отмести очи от телевизора и се осмели да погледне колегите си. Франческо и Викториана седяха като вкаменени, вторачили поглед в екрана, без да могат да проумеят на какво са станали очевидци. Кардинал Лареджа познаваше много отдавна мошеника Франческо, но за пръв път го виждаше уплашен.
— Какво направихме? — попита Викториана.
По лицето й се стичаха сълзи, а дългите й бели пръсти трепереха.
Франческо стана рязко и се отдалечи от тях. Застана до прозореца и се престори, че гледа нещо на улицата.
— Вече няма значение.
Лареджа надигна огромното си туловище от стола. Чувстваше се много стар. Победен и изтощен. Непотребен.
— Вероятно трябваше да стане така — тихо каза той. — Може би сме само изпълнители на пророчеството…
Франческо се обърна рязко към него. Слабото му лице почервеня.
— Да, кардинале, но все пак въпросът остава — за кое пророчество става дума?
Скоро щяха да разберат.