— Съгласен съм.
Винта се обърна към мен.
— Нещо по-специално, от което да имаш нужда?
— Ако има кафе, с удоволствие бих изпил чаша или две на терасата.
— Ще видя какво мога да направя.
Тя се усмихна и сякаш за миг се люшна леко към мен. Стори ми се, че й се иска да я прегърна. Но аз не го направих, защото ако се лъжех, това можеше да доведе до доста конфузна ситуация. Освен това не исках да се сближавам излишно с нея, преди да съм убеден какво точно е намислила. Затова отвърнах на нейната усмивка и сложих ръка на рамото й.
— Благодаря ти — казах аз и отстъпих встрани. — Нямам търпение да вляза в банята.
После я изпратих до вратата на стаята. Наистина умирах от желание да си смъкна ботушите и да се потопя във ваната за едно дълго, горещо отпускане.
След известно време, облечен в чисти дрехи, придобити по познатия начин, аз слязох на долния етаж и бързо открих страничната врата, която водеше през кухнята към терасата. Винта бе седнала на една маса в източния й край. Тя също се беше погрижила за тоалета си и бе облякла кафяви панталони за езда и свободна риза с тютюнев цвят. На масата забелязах каничка с кафе и поднос с плодове и различни видове сирене. Нападалите листа шумоляха под краката ми, докато прекосявах терасата.
— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита ме Винта.
— Определено — отвърнах и аз.
— А успя ли да се свържеш с двореца?
Кимнах. Рандъм се ядоса малко, задето съм излязъл, без да го предупредя, но аз не си спомнях да ми е казвал да не го правя. Раздразнението му се поуталожи, след като разбра, че всъщност не съм се отдалечил много и накрая дори се съгласи, че може би е било по-разумно да постъпя именно така след снощното нападение. „Отваряй си очите и ме дръж в течение“ — това бяха последните му думи.
— Чудесно. Кафе?
— С удоволствие.
Винта ми наля и посочи към подноса. Аз взех една ябълка и отхапах от нея.
— Събитията се раздвижиха — отбеляза тя многозначително, докато си наливаше от кафето.
— Не мога да го отрека — казах аз.
— А твоите неприятности се намножиха.
— И това е така.
Винта отпи от кафето си.
— Би ли искал да ми разкажеш за тях? — каза тя накрая.
— Те наистина не са една или две — отвърнах й аз. — Ти спомена снощи, че и твоята история е от дългите.
Винта се усмихна леко.
— Не бързаш да ми се довериш — каза тя. — Разбирам те. Защо ли би трябвало да се доверяваш на някого, след като неприятностите чукат на вратата ти. Неприятности, които ти самият не можеш да разбереш напълно. Права ли съм?
— Не мога да го отрека.
— Искам да те уверя, че твоята безопасност е от огромно значение за мен.
— Това свързано ли е по някакъв начин с убийството на Кейн?
— Да — каза тя. — Бих искала да ги изпреваря, тъй като те могат да убият и теб.
— Да разбирам ли, че отмъщението не е основната ти цел?
— Точно така. Предпочитам да предпазя живите, преди да си отмъстя за мъртвите.
— А не мислиш ли, че това биха могли да се окажат двете страни на едно и също нещо?
— И това не изключено — каза Винта, — но все още не съм сигурна дали именно Люк е изпратил снощните убийци.
Оставих ябълката в чинията си и отпих голяма глътка от кафето.
— Люк ли? — попитах аз. — Кой Люк? Какво знаеш за този Люк?
— Лукас Рейнард — каза тя спокойно. — Човекът, който е събрал група от наемници в областта Пекос в северната част на Ню Мексико, снабдил ги е със специални амуниции, които могат да бъдат използвани в Амбър, и сега изчаква удобен момент, за да ги прехвърли тук и да опита да повтори това, което твоят баща постигна преди години.
— Майка му стара! — казах аз.
Това наистина обясняваше доста неща. Като например защо бях заварил Люк облечен в ония прашни дрехи във фоайето на „Хилтън“ в Санта Фе, когато той ми бе обяснил, че е скитосвал из покрайнините на Пекос, както и как се бе озовал онзи патрон в джоба му. Ето значи защо му се бе налагало да пътува толкова често до Ню Мексико под предлог, че бизнесът там върви добре… Тази версия не ми бе хрумвала до момента, но тя звучеше доста логично в светлината на всичко, което бях научил досега.
— Добре — казах аз, — явно наистина познаваш добре Люк Рейнард. А ще имаш ли нещо против да ми обясниш как си се добрала до тази информация?
— Да.
— Да?
— Да, имам нещо против. Може би наистина ще трябва да го направим по твоя начин и да обменяме информацията си на части. Като си помисля сега, това наистина не е лош вариант. Ти все още ли си на това мнение?