— Но всеки от нас ще може да спре, когато поиска?
— Което автоматично прекъсва разговора, освен ако в движение успеем да договорим нови условия.
— Дадено.
— Твой ред е. Ти току-що се върна в Амбър. Къде беше преди това?
Въздъхнах и отхапах от ябълката.
— Въпросът ти изисква обширен отговор. Бях на доста места. Откъде по-точно искаш да започна?
— Да речем от мига, в който напусна апартамента на Мег Девлин — каза Винта.
Замалко да се задавя с ябълката.
— Добре де, убедих се, че твоите източници нямат грешка — отбелязах аз. — Сигурно Файона е замесена. От нея си научила, нали?
— Не е твой ред да задаваш въпроси — каза тя. — Още не си ми отговорил.
— Добре. След посещението при Мег Девлин двамата с Фай се върнахме в Амбър. На следващия ден Рандъм ме изпрати да изключа една машина, която създадох преди и нарекох Дяволски Чекрък. Не успях да го сторя, но на път за там се натъкнах на Люк. Всъщност той дори ми помогна да се измъкна. След като се посдърпахме с моето творение, аз използвах една странна Карта, за да успеем да се измъкнем невредими. За благодарност той ме затвори в някаква кристална пещера…
— А-ха! — каза Винта.
— Да спра ли дотук?
— Не, продължавай.
— Останах там за около месец, макар през това време в Амбър да бяха минали само няколко дни. Измъкнах се благодарение на некадърността на двама от слугите на лейди Джасра, след което успях да я спипам и да се прехвърля заедно с нея в апартамента на Флора в Сан Франциско. Оттам отидох до един друг апартамент, където преди време бе извършено убийство…
— Апартаментът на Джулия?
— Да. Там открих една магическа врата, която успях да отворя. Минах през нея, за да се озова накрая на място, наречено Владението на Четирите Свята. За него тъкмо се водеше битка, в която като че ли участваше мъж на име Далт — един от най-настървените врагове на Амбър от близкото минало. После ме подгони някакъв вихър, дело на един маскиран магьосник, който ме нарече по име. Успях да се измъкна на косъм и се пренесох с помощта на картите в Амбър.
— Това ли е всичко?
— Да, в сбита форма.
— Да не си пропуснал нещо?
— Естествено. Например, че след като преминах през магическата врата, на пътя ми се изпречи някакъв си Обитател на Прага, с който успях да се справя.
— Не, нямах предвид такива подробности. Пропусна ли нещо важно?
— М-м… да. Имаше и два доста странни разговора, които завършиха с дъжд от цветя.
— Разкажи за тях.
Направих го.
Когато привърших, Винта поклати глава:
— Признавам, успя да ме изненадаш.
— Сега е мой ред — казах аз. — Какво означаваше онова „а-ха“, след като споменах за кристалната пещера?
— Кристалът беше син, нали? И блокираше магическите ти способности?
— Откъде знаещ за това?
— На пръстена, който свали от единия от мъжете снощи, имаше камък със същия цвят.
— Така е.
Тя се изправи, заобиколи масата, после постоя за миг и накрая посочи към единия от джобовете на панталона ми.
— Би ли го изпразнил на масата, ако обичаш?
Аз се усмихнах.
— Дадено. Как разбра, че са там?
Тя не ми отговори, но все пак това беше страничен въпрос. Измъкнах от джоба си своята малка колекция от сини кристали — парченцата от пещерата, синьото копче и пръстена със синия камък.
Винта взе копчето, огледа го и след това кимна.
— Да, и този е от тях.
— В какъв смисъл?
Тя сякаш не ме чу и потопи показалеца си в разлято в чинийката на чашата кафе, след което очерта обратно на часовниковата стрелка три кръга около отрупаните кристали. После кимна отново и се върна на мястото си. Призовах магическото си зрение и открих, че е изградила около кристалите силова клетка. После от тях се надигна тънка струйка син дим, който не можеше да напусне границите на кръга.
— Ти май спомена, че не си магьосница.
— Не съм — отвърна тя.
— Ще си спестя този въпрос. Но ти не ми отговори. Каква е ролята на синия кристал?
— Отделните кристали се привличат взаимно, а всички заедно са свързани с пещерата — каза Винта. — Ако човек с малко опит в тези неща задържи у себе си някой от тях, той рано или късно ще ще тръгне към пещерата, направляван от недоловимо телепатично притегляне. Не е изключено дори да стигне до крайната точка.
— Пътувайки през Сенките, така ли?
— Да.
— Любопитно, но аз все още не виждам каква е ползата.
— Това не е всичко. Щом някой преодолее първичното им действие, той добива способността да долавя един допълнителен сигнал. Научи ли се да различава характерното излъчване на някой от кристалите, човек би могъл да проследи неговия приносител навсякъде.