— Нищо определено засега.
— Тя може да прескача от едно тяло в друго и да пътува през Сенките.
— Имената Мег Девлин и Джордж Хансен говорят ли ти нещо?
— Не, а трябва ли?
— Не мисля. Но тя се беше вселила и в двамата, убеден съм в това.
Не споменах за Дан Мартинес, не защото той бе стрелял по Люк. Просто не исках той да знае, че съм научил за неговите горили в Ню Мексико, а името на Мартинес най-вероятно щеше да отведе разговора в тази посока.
— Тя е била и Гейл Лампрън — каза Люк.
— Старото ти гадже от колежа?
— Да. Веднага си помислих, че нещо в нея ми е познато. Но едва по-късно ми светна. Гейл имаше абсолютно същите маниери — това отмятане на главата встрани и начина, по който жестикулира и подчертава думите си с поглед. След това тя спомена за две събития, на които освен мен е присъствала само Гейл.
— Значи е искала да се сетиш.
— И аз така мисля — съгласи се Люк.
— Чудя се защо тогава просто не каже коя е и какво иска?
— Не мисля, че би могла да го стори. Над нея тегне нещо, може би магия — трудно ми е да преценя. Но тя определено не е човек.
Той погледна плахо към вратата и добави:
— Провери пак, а?
— Все още е чисто — казах аз. — Сега ми кажи…
— Някой друг път. Трябва да се измъкна оттук.
— Разбирам, че искаш да избягаш от нея… — започнах аз.
Люк поклати глава.
— Не е там работата. Трябва да нападна пак Владението на Четирите Свята, при това възможно най-скоро.
— Така като те гледам…
— Правилно. Точно това имах предвид. Трябва да се измъкна оттук, за да мога да се възстановя по-бързо. Мисля, че стария Шару Гарул се е измъкнал. Трябва да разбера какво става.
— А какво става всъщност?
— Долових зов за помощ от майка си. Тя се е върнала във Владението, след като я измъкнах от ръцете ти.
— Защо?
— Защо какво?
— Защо се е върнала във Владението?
— Това място е нещо като енергиен център. Срещата на четирите свята е източник на невероятно количество свободна енергия, която един адепт може да…
— Срещата на четирите свята ли? Да не искаш да кажеш, че това е нещо като кръстопът на Сенките?
Люк се вгледа в мен за миг и след това каза:
— Да. Но ако задълбаваме чак толкова в детайлите, няма да успея да ти кажа най-важното.
— Иначе сигурно няма да успея да разбера доста неща. Значи тя е отишла до Владението, за да се възползва от неговата мощ, но вместо това си я навлякла неприятности. Потърсила е помощта ти. За какво й е трябвала все пак тази сила?
— М-м… ами аз си имах известни неприятности с Дяволския Чекрък, Мислех си, че почти съм успял да го убедя да се присъедини към нас. Тя обаче явно е решила, че нещата се протакат твърде дълго…
— Чакай малко. Ти си говорил с Чък? Как успя да се свържеш с него? Картите, които си нарисувал, не стават за нищо.
— Знам. Проникнах на онова място по друг начин.
— И как успя да го направиш?
— С помощта на водолазен костюм и две кислородни бутилки.
— Господи, това се казва интересен подход.
— Не случайно бях най-добрият търговец на „Гранд Дизайн.“ Почти бях успял. Но в това време майка ми разбрала някак къде съм те скрил и преценила, че може да ускори събитията, като завладее съзнанието ти и те представи след това като наш съюзник. Както сам знаеш, планът й се провали и се наложи аз да я измъквам. После се разделихме отново. Мислех си, че е тръгнала за Кашфа, но тя се е отправила към Владението. Мисля, че целта й е била да подготви нещо солидно срещу Дяволския Чекрък. Сигурно така неволно е освободила Шару Гарул. Каквато и да е причината, нейният зов за помощ е факт, тъй че…
— Ъ-ъ, този стар магьосник — казах аз — от колко време беше затворен там?
Люк понечи да вдигне рамене, но вместо това каза:
— Не знам, по дяволите. Пък и на кого му пука? Той се бе превърнал в закачалка още когато бях хлапе.
— Закачалка ли?
— Да. Не знам кой точно го е победил в магьосническия дуел — тя или татко. Спипали го насред заклинанието му, с протегнати напред ръце и прочие. После го преместили близо до централния вход. Гостите си закачаха на него шапките и връхните дрехи. Слугите редовно му избърсваха праха. Аз дори издълбах името си в крака му, сякаш беше дърво. Винаги съм мислил за него като за част от мебелировката. По-късно разбрах, че едно време е минавал за доста добър в занаята.
— А да знаеш дали някога е носил синя маска?
— Тук не мога да ти помогна. Не знам нищо за магическия му стил. Хайде, да не проявяваме излишен глад за знания, защото тя може да цъфне всеки момент. Дали пък да не духнем веднага? Мога да ти разкажа останалата част по-късно.