— Рон? Къде тръгна? — попита Флора.
— Някъде по-далеч оттук! — отговори той, отвори вратата и излезе.
— Хей! Почакай!
— Без мен! — долетя от съседната стая.
— По дяволите! — каза Флора и ме изгледа кръвнишки. — Ама и теб си те бива да се бъркаш в живота на другите. — После извика отново: — Рон! Какво ще кажеш да вечеряме заедно?
— Имам час при психоаналитика си — чу се отново гласът му, последван от трясването на външната врата.
— Дано поне да се досещаш, че появата ти сложи край на една красива връзка — ми каза Флора.
Въздъхнах и попитах:
— Кога се запознахте?
Тя сбърчи чело.
— Ами, вчера… Добре де, не се смей. В тези неща времето не винаги играе решаващата роля. Убедена съм, че тази нощ щеше да сложи началото на нещо много специално. Дай им на невежи като теб и баща ти само да опошляват красивите…
— Съжалявам — казах аз. — Благодаря ти, че ме измъкна. Той ще се върне, повярвай ми. Просто мъничко го постреснахме. Би ли могъл някой да не се върне при теб, щом веднъж те е опознал?
Флора се усмихна.
— Да, ти си точно като Коруин — каза тя. — Невежа със заложби.
После отиде до гардероба, извади оттам роба с люляков цвят и я облече.
— И за какво беше цялата фиеста? — попита тя.
— Дълга история…
— Тогава ще е най-добре първо да хапнем. Гладен ли си?
Ухилих се.
— И аз така си помислих. Хайде.
Прекосихме дневната във френски провинциален стил, за да се озовем в голяма селска кухня, в която изобилстваха керамичните плочки и медните съдове. Предложих помощта си, но Флора просто ми посочи един стол. Докато се занимаваше с измъкването на цял куп вкуснотии от хладилника, аз подхванах първия си въпрос:
— Къде…
— Да?
— …се намираме?
— В Сан франциско — отговори ми Флора.
— И защо си се установила тук?
— След като приключих със задачата на Рандъм, реших да поостана. Градът отново ми се стори интересен.
Щракнах с пръсти. Бях забравил, че тя трябваше да разбере кой е собственик на склада, над който бе живял Виктор Мелман и където фирмата „Брутус Сторидж“ бе съхранявала амуниции, с които може да се стреля в Амбър.
— И кой се оказа собственикът на склада? — попитах аз.
— „Брутус Сторидж“. Мелман го е наел от тях.
— А кой е собственик на „Брутус Сторидж“?
— „Джей Би Ранд Инкорпорейтид“.
— Адрес?
— Имат офис в Саусалито, който е бил опразнен преди няколко месеца.
— А хората, които притежават помещението, не разполагаха ли с адреса на бившия си наемател?
— Имаха само номера на една пощенска кутия — също зарязана.
Аз кимнах.
— Очаквах нещо подобно — казах. — Сега ми кажи за Джасра. Ти очевидно познаваш дамата.
— Дама ли? — намуси се Флора. — Когато я видях за последен път, беше просто една кралска курва.
— Къде беше това?
— В Кашфа.
— Какво е това място?
— Едно интересно малко кралство отвъд Златния кръг на Сенките, с които търгува Амбър. Мърляв варварски разкош и прочие. Място, през което културата е минала транзит.
— И какво в такъв случай си правила ти там?
Тя замълча за миг и продължи да бърка нещо в купата пред себе си.
— О, прекарвах част от времето си в компанията на един кашфански благородник, с когото се срещнахме един ден в гората. Той беше на лов със соколи, а аз съвсем случайно си бях изкълчила глезена…
— Ъ-ъ — прекъснах я аз, за да й попреча да се отплесне в подробностите, — а Джасра?
— Тя беше съпруга на стария крал Минилан и го въртеше на малкия си пръст.
— И какво имаш срещу нея?
— Тя ми отмъкна Джазрик, докато отсъствах от града.
— Джазрик?
— Моят благородник. Перът на Кронклеф.
— И как прие Негово Кралско Величество Минилан тези събития?
— Той така и не научи за тях. По това време беше вече на смъртния си одър. Малко след това се спомина. Моят благородник беше предводител на кралската гвардия, а неговият брат беше генерал в армията. Тя ги използва и двамата, за да се настани на трона на Минилан. Последното, което чух за нея, бе, че станала кралица на Кашфа и обезглавила Джазрик. Този глупак си го заслужаваше, мен ако питаш. Мислех си, че поне е хвърлил око на трона, но явно съм грешила. Тя екзекутирала него и брат му, след като ги обвинила в държавна измяна или нещо подобно. Жалко, защото иначе си беше хубавец… макар и не особено интелигентен.
— А хората на Кашфа притежават ли… някакви необичайни способности? — попитах аз.