Въпреки това отидох до камъка и го бутнах по-близо до отвора.
— Мърл! Какво правиш? — долетя отдолу.
— Чеша се зад ушите — му отвърнах аз,
— Хей! Не го прави…
Засмях се и отново бутнах леко камъка.
— Мърл!
— За в случай, че завали — казах аз. — Но това чудо е прекалено тежко. Добре, отказвам се. Успокой се.
Обърнах се и тръгнах надолу. Лекият прилив на адреналин сигурно щеше да му се отрази добре.
ГЛАВА 8
След като слязох долу, отидох до мястото, на което се бях сдобил със стълбата, тъй като беше закътано от няколко страни.
Взех една от белите карти. Нямах време за губене. Но когато измъкнах молива от джоба си, открих, че се е счупил. Измъкнах меча, дълъг приблизително колкото ръката ми, от ножницата и сложих началото на нова глава в историята на хладните оръжия. Предполагам, че никой преди мен не се е опитвал да остри молив с меч.
Около минута по-късно, Картата вече лежеше на един плосък камък пред мен, а аз бях нанесъл първите щрихи от скицата на моята стая в Арбор. Енергията на Логрус пулсираше в ръцете ми. Налагаше се да работя бавно, за да успея да уловя в рисунката си и атмосферата на мястото. След като я завърших, се отдръпнах леко. Наистина беше готова, точно такава, каквато трябваше да бъде. Отворих съзнанието си и се съсредоточих върху своето творение. Накрая то се превърна в реалност. След това просто стъпих в стаята. Чак тогава се сетих, че бях забравил да попитам Люк още нещо, но вече беше твърде късно.
Погледнах през прозореца и забелязах, че сенките на дърветата са се проточили на изток. Очевидно бях отсъствал през по-голямата част от деня.
Обърнах се и видях, че върху оправеното сега легло е поставена бележка, затисната с края на възглавницата. Отидох до там и я взех, като преди това прибрах синьото копче, което бе оставено върху нея.
Беше написана на английски.
ПРИБЕРИ КОПЧЕТО НА СИГУРНО МЯСТО, ДОКАТО ТИ ПОТРЯБВА ОТНОВО. НА ТВОЕ МЯСТО НЕ БИХ ГО РАЗНАСЯЛА БЕЗ ПРИЧИНА. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ПОСТЪПИ ПРАВИЛНО. ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ МНОГО СКОРО ЩЕ РАЗБЕРА ДАЛИ Е ТАКА. ДО СКОРО.
Липсваше подпис.
Къде да го намеря това сигурно място? Така или иначе не можех да оставя копчето тук. Затова го загънах в бележката и го прибрах в джоба си. После взех наметалото си от дрешника и го метнах през рамо.
Излязох от стаята. Бравата беше разбита, затова оставих вратата широко отворена. В коридора спрях за малко и се заслушах. Наоколо не се чуваха нито гласове, нито нечии стъпки.
Отидох до стълбите и тръгнах надолу. Забелязах я едва когато почти бях слязъл. Беше застанала неподвижно до един от прозорците вдясно от мен. На една малка масичка до нея бе оставен поднос с хляб, сирене и бутилка с чаша.
— Мерлин! — каза тя изведнъж и понечи да стане. — Слугите ми казаха, че сте тук, но когато ви потърсих, не можах да ви открия.
— Извикаха ме спешно — казах аз. После слязох по последното стъпало и тръгнах към нея. — Как се чувствате?
— Добре, а вие… Какво всъщност знаете за мен? — попита тя.
— Вие вероятно не си спомняте нищо от случилото се през последните няколко дни — отбелязах аз.
— Прав сте — каза тя. — Няма ли да седнете?
После ми посочи един стол от другата страна на масичката.
— Подкрепете се. — Тя кимна към подноса. — Нека ви налея малко вино.
— Благодаря — казах аз. Виното беше бяло. Тя стана и отиде до един шкаф в другия край на стаята. После се върна при масичката, наля ми конска доза от „Пикнята на Бейл“ и остави чашата близо до мен. Реших, че сигурно пазят доброто вино за себе си.
— Какво можете да ми разкажете за това бяло петно в паметта ми? — попита тя. — Знам само, че бях в Амбър, а после изведнъж се озовах тук без спомени от изминалите дни.
— Да-а — казах аз и си взех една бисквита с парченце сирене. — Кога приблизително дойдохте отново на себе си?
— Ами, тази сутрин.
— Не се притеснявайте — казах й аз. — Нови пристъпи няма да има.
— Но какво е това?
— Нещо като местен феномен — обясних аз и опитах виното.
— Прилича ми повече на магия, отколкото на настинка.
— Предполагам, че в известна степен сте права — съгласих се аз. — Човек никога не знае какво ще долети тук от някоя Сянка. Но почти всички, които са преживели нещо подобно, вече се чувстват добре.