— Не прилича на Лабиринта в Амбър — казах аз.
— Наистина — отвърна ми Файона. — А прилича ли на Логрус?
— Не съвсем. Логрус непрекъснато се изменя, но въпреки това е някак по-ъгловат. Докато този тук е целият в завои и чупки.
Оглеждах го внимателно още известно време и след това върнах огледалото на Файона.
— Това огледало е обвързано с интересно заклинание — отбелязах аз, тъй като бях успял да доловя и излъчването на сребърния предмет.
— При това доста по-сложно, отколкото предполагаш — каза Файона. — Защо това там далеч не е обикновена мъгла. Виж.
Тя тръгна към началото на Лабиринта, близо до огромното дърво, и понечи сякаш да стъпи върху ярко светещата линия. Още преди кракът й да успее да я докосне, от нея изскочи малък електрически заряд, който изпращя и достигна до обувката на Файона. Тя тутакси дръпна крака си назад.
— Не иска да ме приеме — каза Фай. — Не ми позволява дори да стъпя на него. Опитай ти.
Нещо в погледа й не ми хареса, но въпреки това се приближих към мястото, където беше застанала.
— Защо твоето огледало не може да проникне чак до центъра на Лабиринта? — попитах неочаквано аз.
— Изглежда съпротивлението нараства с приближаването към центъра — отговори Файона. — Но защо, виж това вече не знам.
Поколебах се още известно време.
— Опитвал ли е друг освен теб да премине през него?
— Доведох тук Блийс. Но Лабиринтът отхвърли и него.
— Никой друг ли не е идвал дотук?
— Не, доведох и Рандъм. Но той реши да не опитва. Каза, че не му занимава с това точно в този момент.
— Може би е постъпил мъдро. Той носеше ли тогава Рубина на Справедливостта?
— Не. Защо?
— Просто ми беше любопитно да разбера.
— Да видим дали ще те приеме.
— Добре.
Вдигнах десния си крак и го спуснах бавно към искрящата линия, но спрях на двайсетина сантиметра от нея.
— Като че ли нещо ме възпира — казах аз.
— Странно. При теб електрическият заряд не се появи.
— Малък аванс може би — отвърнах й аз и спуснах крака с още няколко сантиметра надолу. Накрая въздъхнах и казах:
— Не, няма да мога, Фай.
Забелязах как на лицето й се изписа разочарование.
— Надявах се — каза тя, отстъпвайки, — че още някой, освен Коруин, ще успее да премине по него. Струваше ми се логично това да се окаже неговият син.
— Защо е толкова важно някой да премине по него? Просто защото съществува ли?
— Мисля, че той представлява заплаха — каза Файона. — Затова трябва да бъде проучен — за да разберем как да постъпим с него.
— Заплаха? Защо?
— Според нашите разбирания Амбър и Хаос са двата полюса на битието — каза тя, — чийто центрове са съответно Лабиринтът и Логрус. От незапомнени времена между тях съществува равновесие. Мисля, че този незаконнороден Лабиринт, сътворен от баща ти, би могъл да наруши баланса.
— По какъв начин?
— Между Амбър и Хаос открай време съществува нещо като вълнообразен обмен на информация. Този Лабиринт изглежда предизвиква смущения в обмена.
— Това не е ли като да пуснеш в питието си още една бучка лед? — казах аз. — След известно време повърхността му се успокоява.
Файона поклати глава.
— Тук нещата няма да се уталожат. След неговото създаване броят на Бурите на Сенките рязко се увеличи. Те рушат градивния материал на Сенките, променят самата същност на реалността.
— Не съм съгласен — казах аз. — По същото време е станало едно много по-важно събитие. Първичният Лабиринт в Амбър е бил повреден, но Оберон успял да го възстанови. В резултат на промяната, настъпила в Амбър, от Хаос се плисна вълна, която се разпростря върху всички Сенки и ги засегна. Но Лабиринтът все пак успя да й устои и постепенно нещата се уталожиха. Мисля, че зачестилите напоследък Бури на Сенките са по-скоро резултат от отшумяването на този катаклизъм.
— Доводът ти е добър — каза Фай. — Но да допуснем, че грешиш.
— Не мисля, че е така.
— Мърл, тук присъства някаква сила — огромна сила.
— В това не се съмнявам.
— Ние винаги сме се опитвали да разбираме природата на заобикалящите ни сили, за да можем да ги контролираме. Защото всяка от тях на даден етап може да се превърне в заплаха. Коруин споменавал ли ти е нещо, каквото и да е, за това какво точно представлява този Лабиринт и как бихме могли да го контролираме?