— Е, тогава просто ще ти се наложи да проявиш съобразителност — отбеляза Джулия.
— Не е така — каза Гейл. — Има правила, с които всеки трябва да се съобразява.
Люк се загледа в нея и след това кимна.
— Силата не зависи от морала — каза Джулия.
— Напротив — каза Люк.
— Не съм съгласна.
Люк сви рамене.
— Тя е права — обади се неочаквано Гейл. — В случая става въпрос за дълг, а не за морал.
— Ами ако имаш някакъв дълг — каза Люк, — нещо, което си длъжен да направиш — въпрос на чест, ако щете — той рано или късно се превръща в основа на твоя морал.
Джулия погледна първо Люк, после Гейл и накрая попита:
— Да разбирам ли, че току-що стигнахме до общ извод?
— Не, не мисля, че е така — отвърна й Люк.
Гейл отпи от бирата си.
— Ти говориш за специфичния светоглед на всеки човек, а той би могъл спокойно да е диаметрално противоположен на общоприетия морал.
— Така е — каза Люк.
— Което значи, че всъщност не е морал. Имаш предвид само дълга — уточни Гейл.
— Дългът е все пак и морал — каза Люк.
— Моралът е най-ценното достижение на една цивилизация — каза Гейл.
— Терминът „цивилизация“ не означава нищо сам по себе си — отвърна й Люк. — Това е просто дума, която се свързва с традицията да се живее в градове.
— Добре, ще се поправя — каза Гейл. — Моралът е най-ценното достижение на всяка култура.
— Културните ценности са нещо относително — каза Люк. — Моите културни ценности например ми казват, че съм прав.
— А откъде произхождат тези твои ценности? — попита Гейл, изучавайки го внимателно.
— Нека не надхвърляме философските рамки на спора, а? — каза той.
— Тогава просто да забравим за проблемите на културата — предложи Гейл — и да се съсредоточим върху дълга.
— А какво стана със силата? — попита Джулия.
— Нещата са свързани — отвърнах аз.
Най-неочаквано на лицето на Гейл се изписа объркване. Бяхме водили този спор вече стотици пъти под най-различна форма, но нейното изражение сякаш казваше, че именно този път сме споменали нещо, за което тя не се бе замисляла досега.
— Ако дългът и моралът са две различни неща, тогава кое от тях е по-важно? — бавно попита тя.
— Не са две различни неща — каза Люк.
— Не мисля — каза Джулия. — По-скоро дългът е нещо по-изяснено, нещо, което те кара да си мислиш, че би могъл да създадеш свои собствени морални норми. Аз лично бих предпочела моят дълг — при условие, че имам такъв — да не противоречи на общоприетия морал.
— И аз предпочитам ясно формулираните неща — каза Гейл.
Люк опъна една яка глътка от бирата си и после се уригна леко.
— Мама му стара! — каза той. — Лекциите по философия са чак във вторник. Дошли сме да разпуснем. Мърл, кой ще плати следващите бири?
Опрях левия си лакът на масата и разтворих пръсти.
Докато и двамата се напъвахме, а напрежението нарастваше все повече и повече. Люк каза, стиснал зъби:
— Прав бях, нали?
— Прав беше — казах аз, миг преди да залепя ръката му за масата.
Сила.
Извадих пощата от малката кутия във фоайето на кооперацията и тръгнах по стълбите към моя апартамент. Две сметки, няколко рекламни проспекта и един пакет — експресна пратка, без адрес на подателя.
Затворих вратата зад гърба си, пуснах ключовете в джоба си, оставих куфарчето на близкия стол и тъкмо когато се канех да седна на дивана, телефонът в кухнята иззвъня.
Хвърлих пощата на малката масичка и се отправих към кухнята. Не знам дали взривът, който последва, щеше да успее да ме повали на пода. Не знам, защото веднага щом чух трясъка, който се разнесе зад гърба ми, се хвърлих на пода по свое собствено желание. Ударих главата си в крака на кухненската маса. От очите ми изскочиха искри, но иначе си бях невредим. Което не можеше да се каже за хола ми. Точно когато отново се изправих, телефонът спря да звъни.
Е, сега поне нямаше да ми се наложи да изхвърлям онези рекламни боклуци. Интересно, кой ли ме бе търсил по телефона? Размишлявах над този въпрос още дълго след инцидента.
Понякога си спомнях за онзи първи „инцидент“ — камионът, който ме връхлетя. Тогава успях да мерна само за миг лицето на шофьора. То беше напълно безизразно. Сякаш човекът беше вече мъртъв, хипнотизиран, дрогиран — казано накратко, не на себе си. Всяко от горните определения би му паснало идеално. А може би дори всичките накуп.
После онези среднощни бабаити. Нападнаха ме, без да промълвят нито дума. Когато всичко свърши и аз вече се отдалечавах от мястото, реших все пак да погледна още веднъж назад. Тогава забелязах как една неясна фигура се шмугна във входа на близката къща. Доста разумно от негова страна, си казах тогава, особено като е станал свидетел на подобна сцена. Разбира се, не беше изключено и той да има някакъв пръст в цялата работа. Подвоумих се. Човекът бе стоял твърде далече, за да е успял да ме разгледа достатъчно добре. Но ако се върнех обратно и той се окажеше случаен минувач, това би го направило свидетел. За мен нещата бяха ясни — просто се бях защитил, но кой знае как е изглеждало всичко отстрани. Затова реших да обява случая за приключен — просто поредният интересен 30-ти април.