— Да — отвърна ми тя. — Кой се обажда?
— Мърл Кори.
— Кой?
— Мърл Кори. Прекарахме заедно една интересна вечер преди известно време…
— Съжалявам. Мисля, че сте сбъркали номера.
— Ако не можеш да говориш спокойно в момента, бих могъл да ти се обадя, когато пожелаеш. Може и ти да ми се обадиш.
— Та аз не ви познавам! — каза тя и тресна слушалката.
Вперих поглед в телефона. Ако съпругът си беше у дома, в държанието й не би имало нищо странно, но дори тогава тя би се опитала да ми покаже по някакъв начин, че се сеща кой съм и дори да ми намекне да й се обадя по-късно. Не бях се свързал досега с Рандъм, защото бях почти сигурен, че той ще ме извика веднага в Амбър, а аз исках първо да поговоря с Мег. Но определено не разполагах с време, за да отида и да я видя. Не можех да си обясня реакцията й, но тъй като нямаше какво да направя, реших просто да приема, че съм ударил на камък. Затова направих единственото друго нещо, което ми се въртеше из главата. Набрах отново „Услуги“ и попитах за телефона на съседите на Бил — семейство Хансен.
След третото иззвъняване от другата страна на линията прозвуча женски глас, който принадлежеше на мисис Хансен. С нея се бяхме запознали при едно от предишните ми гостувания при Бил, макар последния път да не бяхме успели да се видим.
— Мисис Хансен — подхванах аз. — Обажда се Мърл Кори.
— О, Мърл… Разбрах, че сте идвали наскоро.
— Да, но не успях да остана за по-дълго. И все пак най-после успях да се запозная с Джордж. Поприказвахме си с него надълго, и широко. Всъщност сега също бих искал да поговоря с него, стига, разбира се, да си е вкъщи.
Последва необичайно дълга пауза, преди тя да ми отговори:
— Джордж… Ами, Джордж в момента е в болницата, Мърл. Мога ли да му предам нещо?
— О, не е чак толкова спешно — казах аз. — Какво му се е случило?
— Нищо… сериозно. Той просто е под лекарски надзор и отиде днес, за да го прегледат и да си вземе лекарствата. Той… има нещо като амнезия. Губят му се няколко дни от предишния месец, а докторите така и не могат да разберат каква е причината.
— Неприятна история.
— Ами на рентгеновите снимки не се виждали никакви увреждания — от удар или нещо такова. Освен това сега се чувства добре. Казват, че най-вероятно щял съвсем да се оправи. Просто искаха да го наглеждат от време на време. — После сякаш изведнъж й хрумна да ме попита: — Той как изглеждаше, когато говорихте с него?
Въпросът не успя да ме свари неподготвен и аз отговорих без колебание:
— Съвсем нормално си изглеждаше. Разбира се, аз не бях го срещал преди и дори да се е държал по-различно, нямаше как да го забележа.
— Разбирам какво имаш предвид — каза мисис Хансен. — Да му предам ли да ти се обади, щом се прибере?
— Не. Смятам да изляза след малко — казах аз, — и не съм сигурен кога точно ще се върна. Освен това не беше чак толкова важно. Ще му се обадя през някой от следващите дни.
— Добре тогава. Ще му предам, че си го търсил.
— Благодаря. Доскоро.
Бях очаквал нещо подобно след разговора с Мег. Джордж се бе държал ужасно странно, особено накрая. Но това, което истински ме притесняваше, беше фактът, че той, изглежда, знаеше кой съм аз, знаеше и за Амбър и дори бе пожелал да се пренесе там чрез Картите заедно с мен и Бил. Вероятно Джордж и Мег бяха станали жертва на някаква странна манипулация.
Във връзка с това се сетих веднага за Джасра. Но тя изглежда беше съюзничка на Люк, а Мег ме бе предупредила да се пазя от него. Ако Джасра бе успяла да завладее съзнанието й по някакъв начин, тя едва ли би й заповядала да ми каже нещо подобно. Нещата не се връзваха. Кой друг измежду моите познати беше способен на подобен трик?
Файона като начало. Да, но тя се бе завърнала заедно с мен в Амбър и дори ме бе прибрала след срещата с Мег. Освен това изглеждаше също толкова озадачена от хода на събитията, колкото бях и аз.
Мамка му. Животът е пълен с врати, които не се отварят, когато почукаш, и с други, които пък се отварят точно когато най-малко ти се иска.
Отидох до спалнята на Флора, почуках и тя ми каза да вляза. Тъкмо бе седнала пред огледалото и се гримираше.
— Как мина?
— Не особено успешно. Всъщност съвсем незадоволително.
Предадох й набързо съдържанието на двата разговора.
— И какво смяташ да правиш сега? — попита Флора.
— Ще се свържа с Рандъм и ще го осведомя за хода на събитията. Имам чувството, че ще ме повика, за да му разкажа всичко там. Затова исках да ти кажа довиждане и да ти благодаря за помощта. Съжалявам, че прогоних избраника на сърцето ти.
Флора сви рамене, без да се обръща към мен, и се заоглежда в огледалото.
— Не се притеснявай…