— Значи знаеш за собственото ми бъдеще повече, отколкото знам аз — каза непреклонно Талрик. — В какво да ти се закълна? Ти кажи, защото аз загубих всичко ценно, в което се кълнях преди.
— Гавед. — Стенуолд се обърна към осородния в другия край на масата. — Ела да поговорим. — Стана и се отдалечи, така че шепотът му да не стигне до другите. Гавед се надигна, хвърли предпазлив поглед на Тисамон и го последва. Стенуолд го огледа от глава до пети и си отбеляза наум дългото палто от здрава кожа, нашарено с кръпки и нескопосани шевове, също белега от изгаряне на лицето и сгърбените рамене, така нетипични за войнолюбивата раса на осите.
— Значи си наемник, казваш?
— Опитвам се.
— Сигурно не ти е лесно да си осороден наемник в границите на Империята.
Гавед го изгледа, после сведе очи.
— Така е. А и наистина върша неща срещу имперско заплащане, неща, които са твърде дребни за Рекеф или твърде деликатни за армията. Но работя и за други, майстор Трудан, частни поръчки за всеки, който може да плати — проследяване, лов на глави, издирване.
— Цениш свободата си?
— Ценя я високо, защото е дефицитна стока.
Стенуолд поклати глава.
— Не ми беше хрумвало, че една оса може да е точно толкова затворник на Империята, колкото и нейните роби. — После отново срещна изпълнения с подозрение поглед на Гавед. — Имам поръчка за теб.
— Искате да ви намеря онази кутия?
Стенуолд го наблюдаваше зорко, следеше всяко мигване на очите му.
— Останах с впечатлението, че познаваш района.
— По-добре от всеки друг, като се изключат местните. Моят занаят се търгува добре там.
— Ще ти платя една част сега, останалото по-късно. Вярвам, че ще останеш доволен от заплащането. Искам да тръгнеш с тях, да им помагаш и най вече да държиш Талрик под око.
— Значи ми имаш доверие?
— Повече, отколкото на него — призна Стенуолд. — Вземат ли кутията, ти можеш да си тръгнеш по пътя, ако решиш, макар че така ще изгубиш половината от платата си.
Гавед си пое дълбоко дъх.
— Империята ме нае да намеря същата кутия, майстор Трудан. Ако сега вие ме наемете, онзи договор го бройте умрял, но… — Вдигна рамене в търсене на подходящите думи.
— Но откъде да знам, че няма да ни продадеш? — довърши вместо него Стенуолд. — Както вече споменах, умея да преценявам хората без значение на расата им, а с този си въпрос ти потвърди преценката ми.
Гавед обърна поглед към групичката около масата.
— А богомолката ще ме убие при първата грешна стъпка?
— Разбира се.
Гавед се ухили. Това обтегна белега от изгаряне и с нищо не разхубави лицето му.
— Договорихме се.
3.
Покрай войната с Век много имена се бяха прочули в Колегиум, но никой не се чувстваше толкова уютно в новата си слава като Теорнис от Алданраелите, паякороден Аристои и лорд-боен от Селдис, чиято морска атака беше сразила векианската армия, флотилията му беше опожарила корабите на нашественика, а морската му пехота от наемници беше прогонила мравкородните от града. Минал бе триумфално по улиците и макар в победния парад да участваха много други, тъкмо Теорнис беше човекът, за когото мъжете и жените на Колегиум говореха дълго след това, най-вече жените. Беше млад, беше красив и винаги безукорно облечен.
А скоро плъзна мълвата и за другата му победа над осородните, чиято Империя продължаваше да е заплаха за Равнините. Той беше спрял цяла имперска армия само с двеста души и я беше държал в принудително бездействие десетници наред…
Настанили го бяха в най-хубавите стаи в крилото за гости на Амфиофоса и Теорнис набързо разкраси тегавия бръмбарски стил с пищни копринени драперии и изобилие от възглавнички — е, направиха го слугите му, но по негова заръка. Какво значение имаше, че щеше да остане в настоящите си покои само няколко дни?
Стенуолд го завари излегнат на едно канапе и обгрижван от двама мухородни слуги в пъстро облекло. „Слуги или роби?“ — запита се Стенуолд. Робството беше незаконно в Колегиум, но в Паешките земи беше крайъгълният камък на обществото и никой не дръзваше да постави този въпрос пред Теорнис от страх какъв отговор ще получи. Пък и робите от свитата на Аристоя, ако бяха такива, очевидно се радваха на добро отношение, да не говорим, че бяха облечени по-богато от колегиумските търговски магнати.