— Измяната срещу Империята е смъртен враг на всички нас — каза тя, като се наведе още по-близо. Генерал Бруган се наведе на свой ред и лицата им се озоваха на педя едно от друго. Тежките му черти вече не изглеждаха толкова груби, смекчаваше ги светлината на сивите му очи. — Измяна, която сигурно би могла да се зароди и на високо равнище.
— На най-високото — кимна той, така запленен, че изглеждаше с десетилетие по-млад, отърсил се от години на тежък дълг, предателства и предпазливост. След тези му думи Седа разбра, че генералът вече е в ръцете й.
Действащият губернатор на Хелерон живееше извън общоприетите норми. Не даваше вечери, не организираше балове, защото никой не би дошъл освен по задължение. Не ходеше никъде, за да не развали с присъствието си настроението на домакините и техните гости. Беше като незаконородения син на Империята, любимият майстор занаятчия на императора, човек с неопределена кастова принадлежност, който, с изключение на неколцината си чираци, нямаше никакви близки хора. Извън изискванията си към промишлеността на Хелерон той не взимаше никакво участие в управлението на града.
Положението било като буря, през която се провиждали парченца синьо небе — с тези предпазливи думи магнатите от Съвета описваха ситуацията в Хелерон. Срещаха се в Съветната камара, както го бяха правили и преди нашествието, и редяха дневния ред на града. Зад стените на камарата всичко си беше постарому, сякаш генерал Малкан никога не е идвал в Хелерон, и стига да се съобразяваха с изискванията на Дрефос за достатъчно работна ръка и суровини, магнатите можеха да управляват града по свое усмотрение.
„Можеше да е по-зле“ — шушукаха си колебливо магнатите, след като първоначалната им погнуса от произхода на губернатора поизгуби от остротата си. Осите спокойно можеха да назначат много по-неприятен губернатор, който да им се бърка постоянно в работата, да се държи като военен диктатор или да задоволява алчността си, като ги товари с непосилни данъци — с други думи, можеха да назначат човек, който да прилича на самите тях. Високомерното поведение на Дрефос ги дразнеше, но се отразяваше добре на бизнеса и заради това те бяха почти склонни да му простят в магнатските си сърца. „Поне не ни се бърка в работата.“
А зад любовта им към парите и доходната търговия се криеше и друга мисъл, която оставаше неизречена: „Той е чудовище, но не от най-страшните.“ Осородните войници по улиците безспорно бяха избухлива сган, често се стигаше до свади и убийства, но сред низшите слоеве на гражданството. Няколко сгради бяха опожарени, няколко дребни търговци — екзекутирани, но това беше естествен резултат от вродената агресивност на осите. Ако губернаторът беше тиранин, който постоянно ги ръчка с остен, положението можеше да е много по-тежко, особено за онези, които имаха какво да губят.
Ала самоизолацията на помощновойсковия полковник сама по себе си пораждаше любопитство и градът очакваше жадно всяка клюка, свързана с него. И затова новината, че при губернатора е пристигнал пратеник от столицата, беше налапана като топъл хляб. Дрефос беше самостоятелен човек — странеше от бумащината и успяваше да се справя със задълженията си без изрични заповеди от столицата до Хелерон и без чести доклади от Хелерон до столицата. Почти все едно Империята е вдигнала ръце от него и го е оставила да се оправя сам. Никой друг не разбираше от работата му толкова, че да му диктува указания.
Досега.
Сега един задъхан осороден дотича в Съветната камара и взе да размахва свитък с печат в лицето на сержант от гарнизона, като повтаряше името на полуродния. Заповеди за помощновойсковия полковник, право от Капитас, с най-висок приоритет, да бъдат предадени незабавно.
Казаха му, че губернаторът е в една от фабриките за щраколъкове, и пратеникът хукна натам. Печатите върху свитъка бяха подсказали недвусмислено на гарнизонния сержант, че новодошлият не преувеличава за спешността на писмото.
— Уведомиха ме — каза Дрефос, — че основните части на Шеста армия ще пристигнат тук след десетина дни на път за Сарн. Колко щраколъка можете да им дадете?