— Още две хиляди някъде — каза Тото, без да се замисля. — Неотдавна пратихме една доставка по трена, но знаете какво се случи с нея. Генерал Малкан прати писмо за още, които да му бъдат доставени с конвой от автовозила.
Дрефос изсумтя пренебрежително.
— Не съм впечатлен от способността на Седма да опазят онова, което им пращаме. Първо влакът с войниците, а сега чувам, че последният продоволствен конвой също е попаднал в засада. Дайте цялата наличност на Шеста, пък генералите нека се боричкат помежду кой колко да вземе.
Тото кимна, свел поглед към работниците и редиците машини, които струговаха чаркове, правеха нарез на дулата, отливаха муниции. Усети как Дрефос се приближава до него, видя ръцете му на парапета — една от плът и една от метал.
— Чух, че си разрешил малкия си проблем с дисциплината — каза майстор занаятчията.
— Така е, сър.
Паузата се проточи и Тото хвърли кос поглед на помощновойсковия полковник. Дрефос гледаше разсеяно към другия край на големия цех. Днес Тото го виждаше за пръв път от няколко десетници — време, което Дрефос беше прекарал в уединение, ангажиран със собствените си проекти. Зад двамата рампата стенеше протяжно под тежестта на Големия Грейв. Конощипородният занаятчия беше истински гигант, висок над три метра и много едър, истински скален блок от черен обсидиан с нокти като длета, но именно с него предпочиташе да работи Дрефос, защото търпението и прецизността му бяха завидни, точно като исполинската му снага. Големия Грейв рядко отваряше уста да проговори — още едно качество, което, изглежда, го правеше идеален за новия проект на Дрефос.
Застанала в сянката на конощипородния, Касзаат изглеждаше миниатюрна и крехка.
— И продължаваш с експериментите, разбира се? — подсказа му Дрефос.
Тото се изненада, че шефът му знае за това.
— Човъркам щраколъка, сър. Опитвам се да добавя вграден пълнител за повече изстрели в минута. — Както обикновено, веднъж започнал, Тото бързо се разпали по темата: — Проблемът е, че ако се използва лостово-пружинният механизъм на гвоздистрелите, целта се измества и полезният обхват пада наполовина, при подаване на снарядите отгоре надолу механизмът засича твърде често, а ако се приложи часовников…
— Серийното производство би било твърде скъпо и времеемко — довърши вместо него Дрефос, видимо доволен от усърдието му.
— Как… — Не беше получавал изрична заповед да не пита, но секретността, в която Дрефос провеждаше последните си проучвания, беше красноречива сама по себе си. — Как върви вашата работа, сър? — осмели се все пак Тото.
— Как, наистина — каза Дрефос, не в опит да избегне директния отговор, а сякаш наистина обмисля поставения въпрос. — Предстоящата война със Сарн ще се запомни, Тото. Някои хора ще обезсмъртят имената си в историческите хроники.
„Ако оцелее някой, за да ги напише.“ Дрефос изглеждаше необичайно разсеян и мълчалив, което тревожеше Тото. Обикновено шефът му обичаше да се разпростира подробно върху работата си, да се хвали дори. Сега обаче явно бе попаднал на нещо, способно да разтърси дори неговото желязно хладнокръвие.
— Кажи ми към какво, според теб, се стремим ние в работата си? — попита внезапно помощновойсковият полковник.
— Сър? — Тото хвърли поглед през рамо към Касзаат и Големия Грейв, но те с нищо не му подсказаха отговора.
— Архетипове — каза Дрефос, толкова тихо, че думите му се изгубиха в трясъка на машините. — Точно както се твърди, че съществува осороден архетип, знание, което дарява осите с тяхното Изкуство — и всички останали раси с тяхното, — така съществува и оръжеен архетип, Тото. Разбираш ли за какво ти говоря? Оръжие на оръжията, толкова съвършено, че за да убиваш с него враговете си е достатъчно да го хванеш в ръце, да го направиш свое. Без никакви допълнителни изисквания като умение, благоприятни атмосферни условия, укрепления… а само смърт, чиста и прецизна.
— Това… върху това ли работите? — попита Тото.
— Близо сме, Тото. Близо сме — отвърна Дрефос и тръсна глава, сякаш да я проясни. Може би смяташе да каже още нещо, но не успя, защото някакъв войник притича покрай Големия Грейв и хукна по рампата със свитък в ръка. Дрефос взе презрително свитъка и се дръпна настрани да го прочете. След няма и секунда се обърна към пратеника и възкликна: — Невъзможно!
— Такива са заповедите ви, сър — настоя безапелационно пратеникът.