— Хладнокръвен си — каза Тиниса и усмивката на Талрик потвърди наблюдението й.
— Прав е — заяви Тисамон. — Точно така трябва да го направим.
— А ако не ни пуснат да се качим на сала въоръжени? — попита Тиниса. — На мястото на Сцила бих направила точно така.
Талрик разпери демонстративно ръце.
— Че аз да не би да съм въоръжен?
— Изглежда приемаш, че ти имаме доверие — сряза го тя. — Ти не си един от нас, Талрик. Тук си само защото си осъден на смърт от собствените си хора.
Усмивката му се стопи.
— И добре, че е така, защото имате нужда от мен. Защото аз съм корав там, където вие сте меки, вие, с дървената си колегиумска философия и префърцунените си представи за човеколюбие! Да не споменавам за мистика. Или за отцепника, който се срамува от собствения си произход.
Последното извика усмивка върху лицето на Гавед. Усмивка лека и зловеща. Пръстите му се свиха, но Талрик само се изсмя презрително.
— Тисамон може и да е изключителен дуелист, но няма да намушка човек в гърба, както бих го направил аз, а в момента ви трябва гадно копеле като мен.
Местеше поглед от лице на лице, предизвикваше ги да го опровергаят.
— Знам, че не ми вярвате. Мислите ли, че ми пука изобщо? Аз съм от Рекеф, свикнал съм да ме гледат с недоверие.
— Сигурно си много щастлив човек — подхвърли Тиниса.
— Не виждам много усмивки в тази стая, но ако имате друг план за действие, просто кажете. Или ще накарате бръмбарородния си авиатор да ви спусне с балона и ще стискате палци онези да ви сбъркат с луната? Или ще доплувате под вода и ще прокопаете дупка в сала с ножовете си? Само по моя начин можем да се доберем безопасно до търга, и то с хора по мой избор. Или това, или забравете.
— По твой избор? — натърти Тиниса.
— Начинанието крие висок риск — каза Талрик. — При нападение отвън Сцила ще побегне моментално и нито ще я хванете, нито ще я познаете. Но ако успеем да стъпим на сала с другите купувачи, какво ще направи тя? За да постигне целта си, трябва да застане пред тях и да им представи кутията. И тогава ние ще ударим, по мой сигнал. Бързина и изненада, това е ключът към успеха. Аз ще взема кутията и ще отлетя към брега, а вие ще останете да прикривате бягството ми, след което ще се измъкнете на свой ред, кой както може.
— Една поправка в плана ти — прекъсна го Тиниса, гледаше го право в очите.
— Слушам.
— Гавед ще вземе кутията. Ти ще останеш да се биеш с нас, Талрик.
— Съгласен съм — каза той без никакво колебание. — Ти, богомолката, Гавед и аз.
— Поласкан съм — каза отровно Гавед.
— Не в езерото — прошепна Сеф. — Не бива.
— Онези подводни типове търсят теб, а не нас — напомни й Талрик.
Девойката се ококори насреща му и Талрик се подсмихна подигравателно, когато другият осороден преметна ръка през раменете й да я защити.
— Бързо ще се върнем — успокои я Гавед, — а и той е прав. Достатъчно е да не мърдаш оттук.
— Те още ме търсят — каза тя и прехапа устна.
— Щом толкова те е страх, че ще те хванат, защо още не си си тръгнала? — попита грубо Тисамон. Досега нито веднъж не беше показал интерес или съчувствие към паякородното момиче.
— Да си тръгна? — прошепна тя, сякаш в предложението на богомолката се криеше неизмерим ужас.
— Къде да си тръгне? — повиши глас Гавед. — Тя вече е на границата, на самия край на своя свят. Къде би могла да иде според теб?
— И великият ловец на глави ще се грижи за нея, така ли? Странен обрат в кариерното ти развитие — подхвърли Талрик.
В погледа на Гавед нямаше и сянка от хумор.
— Ще свърша работата си тук само защото обещах на майстор Трудан. След това, рекефецо, ще си продължа по пътя и ако реша да я взема с мен, теб какво те засяга?
Покрай, работата си Гавед беше прекарал в Джерез достатъчно време, за да усвои гребането, и сега гребеше със силни и отривисти движения, вперил поглед над раменете на Тиниса и Тисамон към отдалечаващия се бряг.