„Точно като последния път.“ Изгубил беше бройката на безплодните нощи, които беше прекарал по тези брегове в обречени опити да пресече повсеместната и сякаш невидима контрабанда. Джерез беше транзитен пункт за огромни количества крадени стоки и военна плячка от Федерацията — книги, и не просто том или два, а цели частни библиотеки, оръжия и брони, несметни богатства, от които имперските патрули бяха заловили толкова нищожна част, че Бродан започваше да се пита дали водомерките не са им я подхвърлили от съжаление.
Ето я и нея, източника на всичките му неприятности. Гнусната вещица стоеше на една могила и гледаше втренчено към езерото. Сякаш си мърмореше нещо под нос и Бродан се запита дали пък не е луда в буквалния смисъл на думата и дали цялата тази история не е плод на болния й мозък. Това би обяснило много неща.
— Започвам да губя търпение — каза Бродан през зъби. — Нямаме работа тук.
— Губиш търпение? Как може да загубиш нещо, което никога не си имал? — каза остро Сикоре и без много да му мисли, Бродан изтегли меча си от ножницата. Тя обърна глава да го погледне и показа заострените си зъби в грозна усмивка. — О, някой ден може и това да стане, капитане, но няма да е сега. Тази нощ имаш нужда от мен. — Червените й очи го приковаха. — Сега те са там, в езерото, там е и кутията. Също и твоят предател Талрик и неговите равнински приятелчета, всичко накуп.
Бродан хвърли поглед през рамо към хората си, които беше подбрал специално и които сега клечаха в тръстиките край езерния бряг. Бяха най-добрите летци в гарнизона, способни да изминат по въздух разстоянието до сала и да запазят силите си за битката след това.
— Какво чакаме тогава? — попита троснато той. — Ако приемем, че знаеш за какво говориш, колкото и съмнително да изглежда това, значи трябва да нападнем веднага. Вземаме кутията и отлитаме. А междувременно убиваме всеки, който ни погледне накриво.
— А как ще разбереш у кого е кутията? Докато се чудиш, тя ще се промени два-три пъти и ще изчезне — каза Сикоре. — Нищо няма да постигнеш, преди кутията да бъде извадена на показ. Това аз ще го усетя веднага, а ти ще идеш там и ще я вземеш. Но не преди това, иначе кутията ще се изгуби безследно. Боя се, капитане, че ще трябва да овладееш нетърпението си и да чакаш.
— Много си позволяваш — измърмори той, макар да знаеше, че няма да приведе в действие загатнатата закана.
Сикоре отново обърна поглед към езерото, оголила зъби в презрителна усмивка. Беше разчела мислите на Бродан, разбрала бе колко отчаяно иска той да върне кутията, не заради някаква велика лична цел, а от страх да не се провали. Като мнозинството от осородните, и Бродан живееше в страх — страх от гнева на началниците си, от заговорите на колегите си и от амбициите на подчинените си. „Ако завладените можеха да погледнат на завоевателите си така, както ги виждам аз, още утре щяха да се вдигнат на бунт — помисли си тя. — И да бъдат изклани. Защото страхът е най-силната мотивация, страхът може да направи човек безстрашен, стига от теб да се страхуват повече, отколкото от всеки друг.“
Седна на земята, забравила за влагата и студа, и зачака онзи вълшебен миг, когато паякородната магьосница ще извади кутията, а тя ще прати Бродан и хората му да я вземат.
— Идват.
Нивит откъсна поглед от сметките, които проверяваше, и се взря в Сеф. Девойката беше вдигнала глава и душеше въздуха като животно. За миг го обзе чувство за вина. Тъкмо си беше мислил за езерните хора и наградата, която бяха обещали.
— Никой не идва — каза спокойно той.
— Идват — прошепна девойката. — Надушвам ги.
— Да бе, и на какво миришат тези твои водни бръмбари? — изсумтя Нивит. — Освен на гниеща тръстика и езерна вода?
— Миришат на отровите, с които работят машините им.
— Хм — каза само той, остави плочката на масата и тръгна към вратата.
— Надушвам ги — продължи тя с кухия си гласец, пуклив като стъпки по ланшна шума, — те също ме надушват. Направих всичко възможно да се скрия, а ето че пак ме намериха…
След като момичето му заостри вниманието, Нивит наистина усети някаква миризма във въздуха — тръпчива и мазна. Дали не беше надушил същата воня, когато езерните хора дойдоха да тропат на вратата му предния път?