Огледа се и разбра, че краката й сами са я отвели до брега на езерото.
Там долу, в тъмните глъбини, висяха светлите градове на нейния народ, отнети им от бръмбарородните. Сеф беше просто една липсваща робиня. Постарала се беше да прикрие миризмата си и не би трябвало да усетят, че се е върнала при водата — не веднага поне. Ако побързаше, би могла да открие Гавед, преди те да открият нея, а Со̀лен щеше още да претърсва улиците на Джерез, без да подозира, че плячката му се е върнала при езерото.
Измъкна се от дрехите, които й бяха дали, защото тази нощ трябваше да плува бързо. Призова Изкуството си и се обви с въздушен пласт, който да поддържа живота й под водата.
Миг по-късно се гмурна с изящно движение, обвита в сребристо сияние като втора кожа. Със скорост, каквато никой сухоземен жител не би могъл да постигне и наполовина, се стрелна през водата към вътрешността на езерото.
— Следващият предмет, моля — извика мухородният и високият му глас смълча навалицата. — Комплект схеми и чертежи с алхимичен текст, датирани към период от петдесет години преди или след Патианската революция. В лошо състояние са, но шестдесет и повече процента от страниците се четат. Смята се, че този предмет води произхода си от предшественика на днешен Колегиум и е дело на широко дебатираната Илюминатска школа на полунаучната мисъл.
Крачеше напред-назад по подиума, а един водомеркороден слуга показваше напукана кожена папка, положена върху сребърен поднос и защитена с прозрачно покривало. Талрик не остана впечатлен, но малката тълпа купувачи и прислугата им се раздвижи ентусиазирано. Изобщо не му беше хрумнало, че на търга ще бъдат предложени за наддаване и други неща. Явно Сцила отдавна събираше предмети с антикварна стойност с намерението някой ден да ги осребри, така че много от присъстващите на търга може би изобщо не проявяваха интерес към кутията.
Самата Сцила не се беше появила, поне не във вид, който да я издаде. Представителят й се справяше доста добре с наддаването, окуражаваше купувачите, шегуваше се с тях, тласкаше цената нагоре, а самата тя сигурно чакаше в някое тъмно кьоше, скрита зад чужд образ.
Наддаването за мухлясалите документи вървеше бързо и Талрик се запита какви ли истини се крият между страниците на папката, какви ли тайни има там от времето, когато занаятчийското изкуство се е раждало от тресавищата на мистицизма. Без съмнение документите щяха да продължат да мухлясват в частната колекция на някой от присъстващите богаташи. Двама бръмбарородни наддаваха безстрастно един срещу друг, като се редуваха да вдигат пръст при всяка обявена сума, включи се и осородна жена, елегантно прошарена и с остър поглед. Талрик се запита дали жената наддава от свое име, или като представител на друг.
Документите, колкото и стари да изглеждаха, сигурно бяха фалшификат. Твърде вероятна възможност, още по-вероятна в светлината на факта, че едва малцина от присъстващите знаеха колко бързо може да изчезне Сцила и така да избегне гнева на разярените купувачи.
Пак започваше да вали. Импровизираната тръжна къща имаше навосъчено платнище над подиума, което да предпази експонатите от влагата, но купувачите седяха на пейки под открито небе. Временната постройка сигурно не би могла да издържи тежестта на по-солиден покрив, а и водомерките по принцип не се славеха със строителни умения.
Междувременно един от бръмбарите беше спечелил наддаването и мухородният, нагизден като слуга на паякородна принцеса, обяви следващия предмет — сребърна статуетка в стила на Федерацията, красива като изработка и порнографска като съдържание. Крилцата на заетата с акробатични занимания двойка бяха изплетени от ефирна златна нишка.
Сигурно за стотен път Талрик бавно плъзна поглед по присъстващите. Невъзможно беше да открие Сцила сред тях. Вярвал бе, че отдавнашното им познанство ще му помогне да забележи… нещичко, някакъв жест, нещо в стойката, но тя си оставаше анонимна като труп на бойно поле, изгубен сред изобилието от мъртва плът. А тук хора не липсваха — явно никой не беше толкова доверчив, че да дойде сам. Благодарение на това неговата малка група не беше привлякла ничие внимание.
Мухородният продължаваше напевния си монолог на издигнатата сцена, съкровища от цял свят минаваха през ръцете му. Някои от купувачите си тръгнаха, едни постигнали целта си, други изгубили в наддаването за желания предмет. Но повечето още бяха тук. Долавяше се едно чувство — мирис дори, който Талрик надуши безпогрешно, — чувство на затаено очакване, сякаш присъстващите убиват времето, докато настъпи върховният момент.