А после въздухът изведнъж се оказа пренаселен. Талрик видя поне десетима осородни войници да се появяват откъм езерото, миг по-късно към мелето заваляха енергийни жила. Неколцина от новодошлите кацнаха на подиума близо до Тисамон, но той ги уби още преди да са осъзнали грешката си. Тиниса елиминира друг — намушка го в гърба между плочките на бронята с нож, който беше взела от някого. Талрик усети как дланта му се сгорещява, но така и не произведе залп.
„Те все още са мои сънародници“ — помисли си. А и тази нощ имаше други сметки за уреждане.
Сцила се беше изтеглила назад и продължаваше да отстъпва, като на моменти губеше контрол над формата си и очертанията й се размиваха. А после гърбът й опря в паянтовата стена зад подиума. „Попадна в собствения си капан“ — помисли Талрик. Ако наистина беше мухородна, отдавна да е излетяла във въздуха, вместо да отстъпва безпомощно назад.
Видя как Тисамон се хвърля към нея. И тя взе, че полетя. Талрик едва не изгуби контрол над собствените си криле. Онова там определено беше Сцила, паешкото й лице прозираше през чертите на мухородния, но явно заедно с образа беше откраднала и крилете му — нещо, което Талрик изобщо не беше предвидил като възможност. Така или иначе, Сцила се стрелна над озадачения Тисамон и се гмурна в нощта.
Талрик извика ядосано, колкото заради нейното бягство, толкова и заради собствената си глупост. Чула вика му, Сцила се обърна, очите им се срещнаха за миг и тя също го позна.
Жилото опари ръката му и застигна мухородния, дребното тяло се удължи в тяло на паякородна жена, тяло непригодено за полет, което пропадна като камък, свито на две около димящата дупка. Кутията падна от ръцете на Сцила и Талрик полетя устремно да я улови. Гавед направи същото, двамата наближиха едновременно, но и двамата се оказаха твърде бавни, твърде закъснели.
Силата на жилото беше запратила Сцила отвъд паянтовата стена, отвъд края на сала. Гавед пресече пътя на Талрик, но и той не стигна навреме. Сцила падна във водата и изчезна в мрака.
Кутията я последва, но макар да беше дървена, не изплува на повърхността, а потъна за секунди, сякаш съдържанието й тежеше като камък.
За миг Талрик се изкуши да я последва в студените води, но после и двамата с Гавед се издигнаха, преди да са докоснали повърхността.
Талрик изруга на глас. Не му пукаше за кутията, но мразеше да се проваля така безславно. Полетя назад към сала, който бързо се изпразваше. Тисамон и Тиниса довършваха шепа купувачи и охраната им, които явно ги бяха нарочили за основни вдъхновители на кръвопролитието.
Чу Гавед да възкликва удивено, погледна назад и видя нещо да се подава над водата — нещо светло и тънко.
Ръка. Появата на ръка над водата беше толкова неочаквана и невероятна, че Талрик увисна във въздуха, парализиран от недоумение. Наистина беше ръка, осъзна със закъснение той, ръка, която стискаше Кутията на сенките. Ръката беше на Сеф, която изплува като риба от водата — главата, раменете, после до кръста. Момичето извика нещо без думи — или пък беше дума, която осородните не знаеха — и Гавед се гмурна към нея от въздуха.
Под нея имаше нещо, видя Гавед. Въпреки мрака видя нещо голямо и бледо да се издига под Сеф. Нямаше представа колко е голямо, нито на каква дълбочина е, но челюстите му бяха извити като сърпове и то бързо се издигаше към плячката си.
Гавед се спусна, без повече да му мисли. Сеф протягаше кутията към него с разширени от див ужас очи.
— Твоя е! — извика тя.
Гавед се сниши още, краката му почти забърсаха повърхността, и стисна ръката й над лакътя. Ръката й беше хлъзгава от водата, но той впи пръсти в нея и дръпна рязко нагоре, размахал трескаво криле. Като всеки ловец на глави, комуто често се налага да преследва бегълци на дълго разстояние, Гавед беше добър летец, но не толкова, че да я изтегли цялата във въздуха. Въпреки това не се отказа, измъкваше я педя по педя от водната прегръдка, бореше се свирепо за всеки сантиметър, а тя викаше от болка и страх. Кутията на сенките можеше всеки миг да се изплъзне от пръстите й.
Бедрата й вече бяха над водата, после и коленете, но дробовете на Гавед вече хъхреха от напрежение, а нечовешкото усилие бързо изчерпваше силите му. А после Сеф се измъкна цялата, стана още по-тежка и Гавед едва успя да я повдигне още мъничко.
Сеф изведнъж олекна и Гавед се уплаши, че чудовището е отхапало долната й половина, но после видя, че някой я е хванал за другата ръка и е поел част от тежестта й. С изненада установи, че неочакваният му помощник е не друг, а Талрик, който летеше нагоре с пребледняло от усилието лице, вперил поглед право пред себе си.