На пистата отвън крилете на „Еска“ набираха скорост, после подпорите на леталото се отделиха от земята, сгънаха се бавно и машината се издигна вертикално във въздуха. По-тежката машина на Аксрад се засили по пистата и излетя с мощни махове на двата си чифта криле. Двата ортоптера почнаха да набират височина, като обикаляха в широки спирали… и приковаваха вниманието на всички, които ги наблюдаваха отдолу.
Двигателите на „Сатър“ се включиха, но звукът им се стопи в рева на двата издигащи се ортоптера. После закръгленият като каца фикс пое бавно към зейналия портал на хангара. Движенията му бяха лишени от изящество, но конструкцията му беше солидна и той с лекота избута едно по-малко летало, препречило пътя му към пистата. Машината се опъваше и подрипваше в неумелите ръце на Че, която с мъка успяваше да я насочва по права линия.
„Дано поне във въздуха е по-повратлив и лесен за управление.“
— Че! — извика Неро откъм люка. — Проблем!
Осите ги бяха забелязали — или просто се бяха заели да обстрелват с жила струпалите се наблизо механици. Че видя неколцина от соларнийците да падат покосени. Миг по-късно „Сатър“ се набута право в преградния огън.
„Корпусът е дървен — помисли си тя, — а двигателят работи със запалимо гориво.“ Трябваше незабавно да се издигне във въздуха, където евентуалните пламъци по обшивката щяха да угаснат от силното въздушно течение.
Миг по-късно Че лежеше на пода до пилотското кресло, търкаше очи и кашляше от дима, а тесният навигационен процеп се беше сдобил с нагар по ръбовете. Долови мирис на горящо дърво зад себе си и чу Неро да скача от люка и да тъпче тлеещите дъски. „Сатър“ се беше отклонил вляво от правилната посока. Че се метна обратно на стола и стисна лостовете. Междувременно осите се бяха ориентирали в ситуацията и целият нос на фикса се тресеше под обстрела им. Чу се звук на сцепено дърво. Колкото и солидно да изглеждаше леталото, корпусът му си беше дървена черупка, която неминуемо щеше да се счупи, ако осите приложеха нужния за това натиск.
Че превключи на по-висока скорост и тромавият фикс се юрна напред. Едновременно с това обстрелът се разреди — явно осите бързаха да се махнат от пътя на машината. Че предпазливо надникна през обгорения процеп.
За нейна огромна изненада всички оси бяха мъртви. Преди да ги изгуби от поглед, Че зърна проснатите им по пода тела, цяла дузина, ако не и повече. Само един човек стоеше прав, тънък силует, очертан от светлините на пистата. Изчака безстрашно „Сатър“ да се приближи, в последния момент се наведе под крилото му и точно тогава погледите им се срещнаха за миг.
Честа, наемният убиец.
„Тисамон дали би се справил с това? — запита се Че. — Би ли могъл да убие толкова много хора толкова бързо?“ Представи си как малките ножове без дръжки излитат по два и по три, а осородните войници падат, преди да са разбрали, че нещо ги заплашва.
„Благодаря ти, Честа“ — помисли си тя, а после фиксът излезе от хангара, Че увеличи скоростта до максимум и усети как колелетата се отлепят от земята на метри от края на пистата. Изтерзаният фикс увисна за миг над просналия се в ниското град, сетне полетя в небето.
Аксрад изведе леталото си от възходящата спирала и го хвърли в дълга широка дъга като знак за Таки, че битката е започнала.
„Осороден с чувство за чест. Каква ли ще е следващата изненада?“ Таки насочи пъргавия си ортоптер назад към пистата и видя как тромавият „Сатър“ най-сетне се издига във въздуха.
„Добре — помисли си тя. — Вече мога да се бия.“ Натисна с палец лостчето, което отваряше гнездото на въртящия се пронизвач, и затанцува в небето, оглеждайки се за Аксрад.
Издигнал се високо над нея, осородният захождаше за стрелба със слънцето зад гърба си, точно като по учебник. Маньовърът му не изненада Таки. Тя изтегли „Еска“ встрани от прицела на неговите балисти, после пое право нагоре без предупреждение, сигурна в полета си като летящо насекомо. Аксрад пропадна встрани и докато извеждаше ортоптера си от стремителното гмуркане, Таки описа още три завоя, изпълни изящен пирует във въздуха и започна да стреля. Пронизвачът й тракаше оглушително и запращаше дългите си стрели към кабинката на имперския ортоптер. Аксрад реагира мълниеносно — спусна се току над градските улици и тя прекрати стрелбата от страх да не уцели случаен пешеходец. А после Аксрад изчезна от погледа й сред покривите на Соларно.
Таки заходи в кръг, като се оглеждаше за противника си, и той изведнъж изникна пред нея. Балистите му стреляха толкова бързо, колкото позволяваше автоматичното им презареждане. Дълга стрела отвори дупка в едно от крилата на „Еска“, преди Таки да е извела ортоптера си встрани, после двамата се подгониха над покривите, Аксрад я следваше по петите, а Таки лавираше умело, винаги на метър-два встрани от пътя на снарядите му.