- Дължиш ми един ауреус - доволно заяви Октавиан.
Приятелят му само изстена.
2
На сутринта Меценат го мъчеше ужасен махмурлук, но въпреки това се застави да изпълзи от леглото и да излезе с Агрипа на двора. Гръцката къща, която бяха наели за отпуската, беше малка, макар да вървеше с домашен роб, който да се грижи за тях. Примижал с едно око заради яркото слънце, Меценат погледна към приятеля си, който се разкършваше енергично, и попита:
- Къде е Октавиан? Още ли спи?
- Тук съм - обади се Октавиан и излезе. Косата му лъщеше от студената вода. Изглеждаше блед и зле, но вдигна ръка за поздрав. Изобщо не си спомням как сме се върнали. Богове, главата ми е спукана, сигурен съм. Да не би да съм паднал някъде?
- В една кана, предполагам. Иначе не - жизнерадостно отвърна Агрипа. От тримата той с най-голяма лекота се отърсваше от влиянието на алкохола и сега се наслаждаваше на мъките на другите двама.
- Какви са плановете за последните дни от отпуската, Октавиане? попита Меценат. - Сигурен съм, че се изкушаваш да ги прекараш в образоване на местните деца или може би гориш от желание да помогнеш на селяните по нивите. Аз обаче чух, че довечера се организира състезание по юмручен бой. Още чакам да науча къде, но гледката ще си заслужава.
Октавиан поклати глава.
- Последното се превърна в бунт, което изобщо не ме учудва. Все така се получава. Същото се отнася и за боя с петли. Не се подигравайте. Знаете, че бях прав. Онези трябвате да бъдат убити.
Меценат предпочете да извърне поглед и да не спори.
- Остават ни още два дни - заяви Агрипа. - Мисля, че е най- добре да ги прекараме в упражнения и тичане. Не искам да се върна на кораба си като грохнал старец.
- Виж, Агрипа, това твоето се нарича липса на въображение - каза Меценат. - Първо, ти вече си старец...
- На двайсет и две, с три години по-голям от теб, но продължавай - прекъсна го Агрипа.
- ... мъкнеш твърде много тежест по кокалите си, като същински вол. Онези от нас, които не сме си пропилели годините във вдигане на тежести, не губим толкова лесно форма. Ние сме състезателни коне, нали разбираш, ако не си схванал веднага метафората.
- Искаш ли да изпиташ скоростта си срещу моята сила? - с гадна усмивка предложи Агрипа.
Меценат погледна тежкия тренировъчен меч, с който приятелят му разсичаше въздуха.
- Миналия път ме преби почти до смърт, което изобщо не е честно. При истински дуел ще те надупча, приятелю, но с тези дървени мечове, пълни с олово? Те са сопи за селяци и ти размахваш своята с жар. Идеята не ми допада. - Меценат отвори другото си око и примижа към слънцето. Въпреки това се замислям, предвид последния ти инструктаж.
- Това означава, че си научил урока си, така че съм доволен отвърна Агрипа.
Напрежението на пясъчния двор растеше. Меценат не обичаше да бъде побеждаван в нищо и Октавиан знаеше, че много го е яд, че го блъскат като малко дете. Агрипа бе толкова едър и силен, че почти не усещаше тежестта на дървения меч и можеше да нанесе на Меценат удар, с който да го зашемети. Октавиан отвори уста да им отвлече вниманието, но Меценат беше забелязал Стойката с метателни копия на стената — бяха с дълги метални върхове - и лицето му светна.
- Предполагам, че с друго оръжие бих могьл да ти покажа това-онова.
- И да имаш три стъпки по-голям обхват от моя ли? - Очите на Агрипа проблеснаха, но Октавиан не можеше да определи дали от гняв, или развеселено.
- Ако те е страх, ще те разбера - рече Меценат. - Не? От- лично. - Отиде до Стойката, взе едно от дългите оръжия и го прецени на тежест.
Агрипа вдигна дървения меч пред себе си. Носеше само гамаши, сандали и широка туника и изобщо не му се нравеше Меценат да размахва копие около него.
- Стига, Меценате - разтревожено се обади Октавиан. - Ще си намерим някакво добро занимание за днес.
- Аз вече си намерих добро занимание - отвърна Меценат, пристъпи бързо напред и замахна рязко. Агрипа трепна, но все пак поклати глава и попита:
- Сигурен ли си? Това е оръжие за войници, благороднико.
- Мисля, че ще ми свърши работа - отвърна Меценат и внезапно мушна върха към широките гърди на Агрипа, после се дръпна и отново атакува, но този път към слабините. - О, да, ще ми свърши чудесна работа. Защитавай се, маймуняк!
Агрипа наблюдаваше внимателно Меценат, следеше движенията на краката му, позата и очите. Бяха се изправяли неведнъж един срещу друг и всеки познаваше стила на противника си. Октавиан седна на близката пейка. От опит знаеше, че няма да може да ги спре, докато сами не решат. Макар да бяха приятели, двамата бяха свикнали да побеждават и не можеха да устоят на предизвикателството. Така че той се настани удобно и загледа.