Фидол се отзова тутакси и се затича да вдигне резето. Беше зачервен и дланите му бяха потни.
- Господарю, слава на боговете! Трябва да се видите с вестоносеца.
Октавиан потисна раздразнението си. Беше прегърнал прекрасна гъркиня, усещаше топлината на тялото й и последното, което искаше в момента, бе да мисли за Рим и армията.
- Моля те, господарю - каза Фидол. Робът направо се тресеше от вълнение и Октавиан изпита внезапно безпокойство и попита:
- Нещо свързано с майка ми ли е?
Фидол поклати глава.
- Моля те. Той те чака.
Октавиан пусна момичето и нареди:
- Заведи ме при него.
Фидол въздъхна облекчено и Октавиан го последва с бърза крачка, като се мъчеше да не затича.
Меценат и Агрипа се спогледаха. И двамата вече подозираха, че вечерта няма да мине според плановете им.
- Това не ми изглежда добре - рече Агрипа. - Дами, имаме баня, на която мнозина биха завидели. Опасявам се, че двамата с Меценат ще трябва да се погрижим няколко часа за приятеля си, но ако сте склонни да почакате... - Видя израженията им. - Не? - Въздъхна. - Е, добре тогава. Ще наредя на Фидол да ви изпрати до града.
Меценат поклати глава.
- Каквото и да е, може да почака малко, сигурен съм. - И изгледа многозначително Агрипа, мъчейки се да го разубеди. На жената в обятията му май също никак не й се искаше да си тръгва и Агрипа изведнъж се ядоса.
- Добре, прави каквото искаш. Аз смятам да разбера какво става.
И влезе в къщата, като остави портата отворена. Меценат повдигна вежди.
- Питам се дали вие трите не можете да усъвършенствате гръцкия на един млад римлянин?
Момичето на Агрипа изсумтя и си тръгна. След двайсетина крачки се обърна и извика на приятелките си. Те се спогледаха и за момент Меценат си помисли, че късметът му се усмихва.
- Съжалявам, Меценате, може би друг път - каза неговото момиче.
Той загледа с копнеж как трите се отдалечават, млади, гъвкави и с чисто нови златни накити. Изруга и влезе в къщата. Гневът и отчаянието му растяха с всяка крачка.
Октавиан стигна до всекидневната почти тичешком, нервността му се засилваше непрекъснато от шока, изписан на лицето на роба. Рязко спря, когато пратеникът се изправи да го посрещне и му подаде пакета, без да каже нито дума.
Октавиан счупи печата на майка си и бързо зачете. Пое дълбоко дъх, после отново, усещаше как целият настръхва. Поклати глава, седна на близката пейка и запрепрочита редовете отново и отново.
- Господарю... - започна Фидол.
Вестоносецът се наведе, сякаш се опитваше да прочете думите.
- И двамата - вън. Доведете приятелите ми и се махайте - отсече Октавиан.
- Наредено ми е да чакам отговор - кисело отговори пратеникът.
Октавиан скочи, сграбчи го за туниката и го блъсна към изхода.
- Вън!
Агрипа и Меценат - вече бяха наблизо - чуха вика, извадиха мечовете си и се затичаха към приятеля си, като едва не се сблъскаха със зачервения вестител, който излизаше от къщата.
Фидол беше запалил лампите и Октавиан крачеше нервно между двата кръга светлина. Меценат беше самото въплъщение на спокойствието, макар лицето му да беше бледо. Агрипа показваше вълнението си единствено е това, че почукваше дяс- ното си коляно с пръсти.
- Трябва да се върна - каза Октавиан. Гласът му беше прегракнал от говорене, но вътрешно кипеше от енерг ия. Докато крачеше напред-назад из помещението, юмруците му се свиваха и отпускаха, сякаш си представяше как удря враговете си. - Трябва ми информация. Нали повтаряш все това, Агрипа? Че знанието е всичко? Трябва да се върна в Рим. Имам приятели там.
- Вече не - обади се Меценат.
Октавиан рязко спря и се завъртя към него. Меценат се извърна, смутен от мъката, изписана на лицето на приятеля му.
- Твоят закрилник е мъртъв, Октавиане. Да ти е хрумвало, че ти също ще бъдеш в опасност, ако се появиш в Рим? Той се отнасяше към теб като с наследник, а онези така наречени „Освободители“ едва ли ще искат някой да предяви претенции към наследството му.
- Той си има наследник и името му е Птолемей Цезар - озъби се Октавиан. - Египетската царица ще пази момчето. Аз... Трябва да се върна! Това не може да остане без последици. Трябва да има съд. Трябва да има наказания. Те са убийци, посред бял ден са убили първия човек на Рим, а твърдят, че са спасили републиката. Трябва да говоря от негово име. Трябва да говоря от името на Цезар, преди да са покрили истината с лъжи и демагогия. Знаеш ги как действат, Меценате. Ще направят пищно погребение, ще посипят главите си с пепел и ще ридаят за великия мъж. А след месец или по-малко ще започнат нови кроежи, ще търсят начини да се издигнат, без изобщо да виждат колко са дребнави и користни в сравнение с него.