- Кажи ми какво виждаш, Тициний.
- Изглежда, легионите на Брут са превзели лагера на противника - каза Тициний, като присви очи. - Мисля, че врагът се е оттеглил и се строява зад него, макар че е прекалено далеч и не виждам подробности.
- А тук, на билото? Какво е онова движение?
Тициний преглътна неспокойно. Градчето беше дълго около миля и той виждаше хиляди пехотинци и екстраординарии на възвишението от страната на блатото. Сражаваха се, но беше трудно да определи кои кои са и коя страна има надмощие. Заслони очи, за да ги предпази от докосващото хоризонта слънце. Скоро щеше да се стъмни и предстоеше нощ, изпълнена със сблъсъци и звън на мечове. Той поклати глава.
- Не мога да кажа дали все още държим града, но... - Вниманието му бе привлечено от центурия екстраординарии, която яздеше към тях. - Идват конници. Не виждам знамена или други отличителни знаци.
- Мои ли са? - остро попита Касий и присви очи. Виждаше накъде сочи Тициний, но конниците бяха като размазано петно. В гърлото му отново се надигна жлъч при мисълта, че може да бъде заловен. Ако завладееше града, Марк Антоний нямаше да дари врага си с бърза смърт. - Мои ли са, Тициний? Трябва да знам.
Тонът му се бе повишил почти до вик и легатът трепна.
- Ще изляза да ги пресрещна и ще разбера.
Касий впери поглед в него. Даваше си сметка, че човекът предлага да жертва живота си, тъй като кавалерията можеше да е под командата на Марк Антоний. Едва не отказа. Все още имаше време да избяга, но ако конниците бяха негови и бяха отблъснали атаката от блатата, можеше отново да контролира нещата. Протегна ръка и стисна рамото на легата.
- Добре, Тициний. Благодаря ти.
Легатът отдаде сковано чест, слезе на улицата и тръгна с твърда крачка. Касий се взираше след него.
- Едва ли заслужавам подобна вярност - каза тихо.
- Господарю? обади се слугата му Пиндар.
Гледаше го загрижено и Касий поклати глава. Той беше лъв на Рим. Не се нуждаеше ог ничие съжаление, независимо как се развиват нещата.
- Нищо, момко. А сега ти ще бъдеш моите очи.
Погледна към слънцето и се намръщи, когато видя, че от него е останала само тънка златна ивица на западния хоризонт. Небето беше пламнало и въздухът бе топъл. Пое дълбоко дъх, опита се да покаже римска твърдост и зачака да чуе съдбата си.
Тициний смуши коня си и препусна по каменните улици. Тропотът на копитата отекваше от къщите от двете страни. Животното изпръхтя неспокойно, когато се подхлъзна на камъните, но легатът го смуши отново и го подкара по улицата, която щеше да го изведе срещу конниците.
Чуваше ги много преди да се появят пред очите му и стомахът му се беше свил от страх. Ако бяха неприятели, щяха да го убият веднага. Погледна за миг назад и видя Касий и слугата му на покрива. Стисна зъби. Той бе слуга на Рим и нямаше да избяга от дълга си.
Излезе на малък площад, все още осветен от последните слънчеви лъчи, и видя първите редици конници в другия му край. Рязко дръпна юздите и коня г изцвили и затанцува на място, докато той се взираше в тях. А те препуснаха към него. като изтегляха мечовете си.
Тициний позна един от тях и въздъхна с облекчение. Ужасът, стегнал гърдите му, започна да се топи.
- Слава на боговете, Маций - каза той. - Помислих си, че сте хора на Марк Антоний.
- Аз си помислих същото, като те видях - отвърна приятелят му. - Радвам се да те видя жив. Трябваше да се сетя, че си си намерил безопасно местенце.
Двамата слязоха от конете и стиснаха ръце в легионерски поздрав.
- Идвам от Касий - каза Тициний. Иска да знае новините. Какво става?
- Пълна каша, това става. Последната новина е, че сме превзели лагера им, но те са се изтеглили под строй и утре пак ще се бием.
- Ами атаката тук? - попита Тициний. Не личеше конниците да са участвали в сражение и това го обнадежди. Изражението на приятеля му обаче му каза, че новините не са добри.
- Не успяхме да ги задържим. Окопаха се на хълма и покрай града откъм блатото. Трудна работа ще е да ги отблъснем, но на пътя край морето има свежи легиони, които си лъскат хубавите шлемове и не правят нищо. Утре ще си върнем позицията, сигурен съм.
Тициний го тупна по рамото, окуражен от чутото.
- Ще съобщя новините на стареца. Тази част на града засега е спокойна. Не съм виждал други освен вас. - След целия страх, докато яздеше насам, Тициний бе плувнал в пот и избърса лицето си. Когато ви видях, наистина си помислих, че с мен е свършено.