- Октавиане? - изсъска приятелят му.
- Цезар - промърмори Октавиан. Главата го болеше и не разбираше кьде се намира. - Колко пъти трябва да ти напомням?
- Меценате? Събуди се.
- Не спя! - разнесе се наблизо гласът на Меценат. - Ти спеше ли? Как може да се спи на такова място? Абсурд!
- Бях задрямал, а не заспал - отвърна Агрипа. - Говори по- тихо. Не знаем дали наблизо няма още някой.
- Колко време бях зле? - попита Октавиан, докато се мъчеше да седне. - И къде съм всъщност?
- Беше в безсъзнание дни наред, Цезар - каза Агрипа. - Намираме се при Филипи, но нешата не вървят добре.
- Разкажете ми всичко - рече Октавиан. Чувстваше се като пребит. Всяка става го болеше и пипалата на болката се разпростираха от стомаха към крайниците му.
Но беше буден и треската беше отминала.
30
Брут тъкмо беше задрямал, когато отряд екстраординарии пристигна с новината, че Касий е сложил край на живота си. Първата му реакция бе гняв заради това, че старецът е изгубил вяра в каузата и в самия него. Още не беше свършено. Те не бяха загубили.
Пи вода в прохладния сумрак и задъвка парче сушено месо, докато кавалерийския! офицер го гледаше на слабата светлина на лампата. Накрая Брут взе решение.
Прати хора до всеки легион под командването на Касий. Нареждам им да се строят на равнината долу.
Мъжът се затича към коня си и изчезна в нощта.
Брут стоеше в подножието на хълма. Знаеше, че без Касий не е в състояние да командва двете огромни армии. Заповедите пътуваха твърде дълго на различни фронтове, пристигаха след като обстановката се е променила и само създаваха хаос. Единственият му избор бе да събере легионите заедно... или да бъдат избити поотделно.
Войските маршируваха под звездното небе. Движеха се мълчаливо, без да знаят дали минават покрай приятели или врагове и без да имат особено желание да научават. Вярно беше, че Брут беше оставил Марк Антоний да овладее Филипи, но смяташе, че укрепеният град няма да му даде преимущество. Марк Антоний и Октавиан бяха дошли в Гърция да атакуват, а не да стоят зад укрепления. Касий вече бе мъртъв и Брут знаеше, че те ще искат да завършат с победа и да отмъстят за загубите си от предишния ден. Усмихна се мрачно. Нека дойдат. Беше ги чакал цял живот.
По изгрев-слънце легионите му се събраха в равнината в подножието на Филипи. Брут разговаря с всички легати, един по един или на групи. Беше готов да се бие отново, легион срещу легион, да изпита таланта си на пълководец срещу Марк Антоний и Цезар.
Когато стана достатъчно светло, препусна пред редиците, за да прецени какви сили са му останали. Беше изгубил хиляди, но пък хората му бяха овладели лагера на Марк Антоний и Цезар и бяха изтласкали легионите им, като им нанесоха сериозни поражения.
Във Филипи Марк Антоний видя огромното сборище в равнината и поведе легионите си надолу. Брут ги виждаше как приближават и прие предизвикателството. Спомни си, че Марк Антоний открай време си беше арогантен, но пък и се съмняваше, че има друг избор. Легатите му щяха да го притиснат дори да се опиташе да задържи войските си.
Брут беше видял огромния изоставен лагер в равнината. Всичко ценно вече беше ограбено, макар че, за съжаление, никой не му беше докладвал за смъртта на Цезар. Щеше да е някак подобаващо Октавиан и Касий да паднат в един и същи ден и да оставят двата стари римски лъва да се бият един с друг. На Брут още му беше трудно да повярва, че е единствен главнокомандващ, но мисълта не беше неприятна. Той бе начело на римска армия. Нямаше Гней Помпей или Юлий Цезар, кои го да отменят заповедите му. Битката щеше да е само негова. Така бе правилно и тази мисъл го изпълваше с ликуване. Именно затова беше убил Цезар в театъра на Помпен. Най-сетне бе излязъл от сянката на другите.
Вдигна поглед, когато откъм легионите на Октавиан, намиращи се на по-малко от миля, се разнесоха ликуващи викове. Различи в далечината фигура, яздеща пред редиците, и стисна дръжката на меча си, когато разбра, че това явно е Октавиан, че е оцелял и ще се бие отново. Каза си, че това няма значение.
Денят само щеше да стане още по-сладък, когато видеше как претендентът пада. Странно беше, че са му останали само още двама врагове на този свят и че ще се срещне и с двамата в тази равнина. „Марк Антоний ще е самоуверен“, помисли си той. Хората му се бяха справили добре, макар че Касий ги бе лишил от удоволствието да го заловят. Брут безмълвно благодари на стареца за храбростта му. Поне денят нямаше да започне със спектакъла на публична екзекуция.