Октавиан тепърва трябваше да се доказва. Предишния ден легионите му бяха побягнали и сега несъмнено кипяха от ярост заради унижението и бяха твърдо решени да възвърнат чесгга си. При тази мисъл Брут се усмихна хладно. Неговите хора се биеха за свободата. Това щеше да свърши по-добра работа.
Цялото тяло на Октавиан бе плувнало в пот, макар че бе яздил само една миля пред редиците. Знаеше, че трябва да се покаже на колкото се може повече войници, да им напомни, че се сражават за Цезар, но се чувстваше гака, сякаш единствено бронята го държи изправен. Тялото му бе слабо като на малко дете.
Видя вестоносец да препуска в галон пред редиците, сякаш се наслаждаваше на скоростта си. Когато стигна до него, викна:
- Дисцент Арторий се явява на рапорт, консуле!
- Само не ми казвай, че Марк Антоний е намерил някакъв повод да се забави отвърна Октавиан.
Екстраординарият примигна и поклати глава.
- Не, консуле. Изпрати ме да ти кажа, че сенатор Касий е мъргъв. Открили са тялото му през нощта в една къща в града.
Октавиан погледна към изправените срещу него легиони. В стълпотворението около позицията на командващия нямаше знамена на Касий. Той избърса потта от очите си и каза: Благодаря. Вестта е... добре дошла.
Стоящите наблизо войници чуха конника и новината се разпространи бързо. Последваха радостни възгласи, макар че повечето мъже си останаха безразлични. Познаваха Касий единствено по име. Брут обаче бе все още жив и именно неговите легиони ги бяха изтласкали предишния ден. И сега те искаха да си го върнат. Октавиан погледна редиците и видя изписаната на всяко лице решимост. Хората му определено знаеха, че предстои тежко сражение, но въпреки това го очакваха с нетърпение.
Двете римски армии стояха една срещу друга на около миля разстояние, докато останалите легиони се спускаха от Филипи. Тъй като Марк Антоний идваше от изток, Октавиан трябваше да му отстъпи дясното крило. Знаеше, че колегата му ще очаква гова, пък и не можеше да мине през редиците, за да заеме позиция отляво. Октавиан отпи глътка вода от манерката и усети как лекият ветрец изсушава потта по лицето му. Марк Антоний явно не бързаше, сякаш знаеше, че армиите могат да стоят цял ден, докато не пристигне.
Докато чакаше, Октавиан почти очакваше изненадваща атака от легионите на Брут. Хората му бяха напрегнати и готови за подобен ход, но Брут явно предпочиташе да не оголва в разгара на битката фланга си за свежите легиони, които се спускаха по склона.
Утрото отминаваше и слънцето бавно пълзеше към зенита. Октавиан метна празната манерка на Агрипа и взе друга. Дясното крило вече се с трояваше част по част и двете римски армии се изиравяха една срещу друга на чужда земя. Осъзна, че битката ще е жестока. Какъвто и да бе резултатът, Рим щеше да изгуби сили, за чието възстановяване щяха да са нужни дълги години. Цяло поколение щеше да бъде посечено в равнината на Филипи.
Екстраординариите на двете армии се събраха в края на крилата. Ролята им като вестоносци и съгледвачи целеше само да ги държат заети, докато не се сражаваха. Октавиан гледаше как облечените в наметала кавалеристи изтеглят дългите си мечове и вдигат щитовете си, приготвяйки се за онова, което беше основната им задача. Конете им танцуваха и пръхтяха, усетили растящата възбуда на ездачите си. Погледна надясно, където Марк Антоний най-сетне беше заел позиция в третия ред. Градчето и хребетът бяха опразнени. Всички бяха готови.
Слънцето пълзеше към зенита и двете страни се приготвяха, като изпразваха мехурите си в строя и отпиваха от мехове и манерки, като си запазваха малко вода и за после, когато жегата се засилеше. Срещу толкова многоброен противник битката нямаше ла приключи скоро и всички бяха го тови да се сражават цял ден. Накрая всичко щеше да се сведе до издръжливост и воля.
Октавиан провери за последен път връзката с легатите си. Седмина от тях бяха все още живи; тялото на Силва от вчера беше станало храна за мършоядите. Октавиан не познаваше мъжа. който го беше заместил, но останалите му бяха известни. Знаеше техните силни и слаби страни, кой действа прибързано и кой е предпазлив. Брут не познаваше така отблизо легионите си, особено онези, които доскоро бяха под командването на Касий. Това беше преимущество и Октавиан възнамеряваше да се възползва от него.
Отговорите от легатите не закъсняха и Октавиан се опита да състави план преди първия сблъсък.
Мъжете го гледаха в очакване на заповеди. Агрипа и Меценат бяха до него. сериозни и спокойни. Те бяха спасили живота му, когато не беше на себе си и в треска. Сега сякаш живееше нов живот и грижите и терзанията на изминалите месеци изчезваха, докато седеше в седлото и се взираше напред. Тялото му беше слабо, но то бе само инструмент. Онова, което имаше значение, беше силно. Духът.