Легионите на Брут се раздвижиха и Октавиан пое дълбоко дъх. Вдигна и отпусна ръка и собствените му редици също поеха напред към врага; ясно се усещаше как напрежението напуска хората. Отдясно Марк Антоний даде същата заповед. По крилата на двете армии екстраординарииге подкараха конете си, като формираха леко издадени рога пред легионите. Тръбачите затръбиха сигнал за настъпление.
Двете армии вървяха по суха земя и вдигаха огромни облаци прах. Разстоянието между тях се стопяваше, а после внезапно почерня от хилядите запратени във въздуха копия. Стрелите на партските конници поваляха екстраординариите. Темпото трепна, докато войниците от двете страни прескачаха и заобикаляха мъртвите и ранените и се втурваха напред.
Войските се сблъскаха с гръмовен г рохот.
Мъртвешко спокойствие обхвана Брут и гой усети хлад в гърдите си, когато армиите се срещнаха. Но беше младеж, увлечен от възбудата и страха, и даваше заповеди хладнокръвно. Намръщи се, като видя колко време е нужно командите му да бъдат изпълнени, тъй като не беше дал пълна свобода на действие на легатите си. Това беше неговата битка, макар че започваше да научава колко е трудно да ръководи близо деветдесет хиляди души на бойното поле. Армията беше много по-голяма от онези под командването на Помпей, Сула, Марий или Цезар.
Видя, че партските му стрелци се справят добре на дясното крило и препускат напред почти на миля от позицията му в центъра. Прати команда по маршируващите редици да се разгърнат и да изпразнят колчаните си по вражеските екстраординарии от безопасно разстояние, след което да продължат с мечове. Заповедта беше правилна, но ког ато стигна до тях, те вече се бяха оттеглили и моментът беше изгубен.
Отначало легионите му притиснаха и двете крила на врага и Брут изпита удоволствие, докато хората му посичаха хиляди от войниците на Марк Антоний. Сянката на Касий гледаше и той искаше старецът да го види на бойното поле.
Това не продължи дълго. Там, където редиците му отслабваха, вражеските легиони настъпваха преди да успее да прати подкрепления. Когато хората му спечелиха временно надмощие и се врязаха в силите на Октавиан, бьрзо движещите се легиони стегнаха редиците си срещу тях и кратките шансове се стопяваха като скреж под лъчите на слънцето. Двамата командващи управляваха войската си два пъти по-бързо и макар че означало бе едва доловима, разликата започна да става все по-съществена, докато денят напредваше сред кръв и болка.
Брут беше наясно какво става. Виждаше бойното поле в ума си, сякаш летеше над него; беше научил този трик преди години от наставниците си. Когато видя, че мудното предаване на командите спъва легионите му, започна да го обзема страх. Даде нова заповед легатите да действат на своя глава с надеждата, че те ще реагират по-бързо, ако са самостоятелни. Нямаше разлика. Един от сирийските легати на Касий предприе необмислена атака, като строи хората си в огромен клин, който да разсече първия ред на Октавиан. Десет хиляди мъже се дръпнаха пред тях, подсилиха редиците и започнаха да избиват сирийските легионери от двете страни. Никой от останалите легати не се притече достатъчно бързо на помощ и броят на убитите беше ужасяващ. Клинът изчезна, погълнат от легионите на Октавиан.
Брут даде заповед за смяна на собствената му предна линия. По цялата дължина на легиона две задъхани редици отстъпиха назад с вдигнати щитове, за да бъдат сменени от свежи войници. По-нататък двете предни редици продължаваха да се бият заповедта му се беше изгубила някъде по пътя. Беше вбесяващо, но Брут изпрати за втори път вестоносци до легатите си.
Отново пое цялото командване в свои ръце и цялата предна линия отстъпи, за да даде път на свежи войници. Те натиснаха за момент, изправени срещу противник, който вече беше уморен и задъхан. После отсреща повториха командата му и неговите хора се озоваха срещу свежи войници по целия фронт.
Брут трябваше да отстъпи малко, когато легионерите отпред бяха изтласкани върху задните редици. Той изруга, като видя как партските му стрелци измират, съсичани от мечове, докато самите те още държаха лъковете си. Цялото дясно крило беше заплашено да бъде разбито, когато легионите на Октавиан започнаха да го обкръжават.
Брут нареди два от легионите му да се врежат в противника и зачака с разтуптяно сърце заповедта му да бъде изпълнена в продължение на цяла миля. В същото време Марк Антоний натискаше другия фланг. Брут даде нови заповеди на вестоносците. Когато се обърна, дясното му крило беше смачкано и легионите му отстъпваха с вдигнати щитове, блъскайки се в собствените си събратя по оръжие.