Брут беше съсредоточил прекалено много сили в центъра и бе хванат неподготвен от внезапния ход. На Октавиан му се стори, че го чува да вика заповеди, макар че врявата от битката достигаше до него от всички страни и не можеше да е сигурен. Крилото отново бе смачкано и касапницата продължи сякаш цяла вечност, преди към позицията да се втурнат свежи подкрепления.
Преди малко легионът на дясното крило на Брут беше почти разбит и се бе спасил единствено чрез бавното оттегляне. Сега, когато Победоносен и Близнашки настъпиха, като крещяха имего на Цезар, бойците на Брут се опитаха да отстъпят отново. Нали маневрата беше проработила предишния път.
Но отстъплението се превърна във внезапно бягство хиляди войници обръщаха гръб на битката и си плюеха на петите. Октавиан даде заповед на екстраординариите, те се нахвърлиха отново върху крилото и още повече войници бяха обърнати в бяг ство.
Повече от петдесет хиляди задъхани и окървавени мъже все оше държаха позицията на Бруг. Когато обаче дясното крило бе избито пред очите им, волята за борба ги напусна. Брут по никакъв начин не можеше да спре отстъплението им, макар че ревеше, докато не прегракна, а вестоносците му се втурваха отново и отново във всички посоки, изтощени не по-малко от сражаващите се войници. Бяха изминали по петдесет или повече мили и конете им бяха плувнали в пот, така че всеки следващ път командите на военачалника достигаха до целта си още по-бавно.
Октавиан долови паниката в противниковите легиони. Войниците знаеха, че следващият му ход ще е да им мине в гил и да пререже пътя им за отстъпление. Това бе най-големият ужас за един пехотинец да бъде атакуван отпред и отзад и да няма накъде да бяга. Те заотстъпваха все повече и все по-бързо. Легионите на Октавиан и Марк Антоний нададоха оглушителен рев и продължиха напред, усетили, че в крайна сметка ще оцелеят, че всяка крачка напред ги води към триумфа.
Брут се огледа отчаяно, мъчеше се да измисли някакъв ход, да открие някакъв незабелязан досега фактор, способен да промени изхода на сражението. Нямаше. Легионите му на дясното крило бяха обърнати в бягство, а на лявото отстъпваха. Не можеше да направи нищо, освен да изтегли и очукания център. Предните му редици все още отблъскваха ударите на врага, който вече виждаше победата и напираше с нови сили.
Легатите непрекъснато изпращаха вестоносци с молба за нови заповеди. Нямаше какво да им нареди и отчаянието загриза волята му. Не можеше да понесе мисълта за самодоволната физиономия на Марк Антоний или за унижението да бъде пленен ог Октавиан.
Пое дълбоко дъх. Крайниците му изведнъж бяха станали като от олово. Най-близките легиони все още гледаха към него - хиляди мъже, знаещи, че той държи живота им в ръцете си. Нареди им да отстъпят, да се изтеглят все по-назад и по-назад от кървавата маса мъртви войници, бележещи мястото, където се бяха срещнали двете армии. Когато обърна коня си, за да напусне бойното поле, всичко бе свършило. Видя объркването и страха на хората си, които отстъпваха с него.
Погледна назад. Хълмовете зад Филипи не бяха много далеч. Слънцето залязваше и мнозина от хората му щяха да се спасят от клането, ако успееха да стигнат до склоновете. Каза си, че може да пръсне легионите в планините и може би дори да види отново жена си в Атина.
Армията на Октавиан и Марк Антоний ги притискаше здраво, докато се оттегляха, но светлината намаляваше и когато стигнаха подножието на възвишенията, вече се бе спуснал прохладен сив здрач. Брут поведе легионите си нагоре по неравната земя, оставяйки след себе си диря от мъртъвци.
Изпита глух гняв, когато видя, че го следват само четири легиона. Много повече се бяха предали в равнината или бяха изклани. Дори онези с него бяха сериозно окастрени; Бруг се съмняваше, че до склоновете са стиг нали повече от дванайсет хиляди души.
Зад гях легионите на Октавиан и Марк Антоний ревяха победоносно, удряха щитовете си с мечове и благодаряха на боговете, че са оцелели в битката.
От билото на хълма Брут погледна назад. Всички ярки мечти, които бе имал, сега лежаха съсечени на спечената земя край Филипи.
Октавиан и Марк Антоний се срещнаха в тъмното. И двамата бяха уморени и покрити с кръв и прах, но се поздравиха по легионерски - стиснаха китките си. Много добре си даваха сметка, че са спечелили на косъм. Тази вечер триумвирите бяха победители и всеки риск, който бяха предприели, си заслужаваше.
- Няма къде да избяга каза Марк Антоний. Неговите легиони бяха по-близо до възвишенията и гой ги бе пратил нагоре, за да са до разбития враг, който се изтегляше от бойното поле.