Каза си, че не бива да забравя, че тя е съвладетелка на Египет заедно със сина си. Именно Клеопатра бе водила преговорите с настроения срещу нея двор, когато Цезар беше дошъл в земите й. Именно заради нея Кипър отново принадлежеше на Египет, а не на Рим. Корабът й беше минал покрай острова на път към Tapс и Марк Антоний се запита дали тя си е помислила за Юлий и дали е показала владението си на сина му.
Спуснаха дървена рампа и на нея с песен излязоха десет прекрасни жени. Дванайсет черни войници сс строиха като почетна стража на кея; изглеждаха великолепно с тъмната си кожа, контрастираща с бронята от полиран бронз.
Царицата на Египет мина през всички тях, каго насочваше момчето си с ръка, поставена на рамото му. Марк Антоний гледаше като омагьосан как се приближават към него. Жените вървяха от двете й страни и тя се движеше в такт с песента.
Марк Антоний прочисти гърлото си и изпъчи гърди. Та той беше римски триумвир!
Тя застана пред него и го погледна в очите.
- Чувала съм за теб, Марк Антоний каза Клеопатра с усмивка. Казаха ми, че си добър човек.
Марк Антоний усети, че сс изчервява, и кимна.
- Ти си... добре дошла в Tape, твое величество. Не очаквах подобна чест.
Тя сякаш не мигна нито веднъж, докато слушаше, макар че усмивката й стана по-широка. „Богове, още е прекрасна“, помисли си Марк Антоний. Изпиваше я с очи и не искаше да откъсне поглед от нея.
- Да ти представя сина си. Птолемей Цезар.
Момчето пристъпи напред, все така с ръката й върху рамото му. Беше тъмнокосо и сериозно, макар и само на шест години. Изгледа свирепо Марк Антоний, макар да му се наложи да вдигне глава. Изобщо не изглеждаше впечатлено.
- Наричаме го Цезарион, малкия Цезар - каза Клеопатра. Марк Антоний долови обичта в гласа й. Знам, че си познавал баща му.
- Да - отвърна Марк Антоний, загледан в лицето на момчето. Той беше най-великият човек, когото съм познавал.
Клеопатра леко наклони глава, докато го слушаше. Цялото й внимание бе съсредоточено върху едрия римлянин, който я посрещаше в земите си. Усмихна се още по-широко, когато чу искреността в гласа му.
- Знам, че Цезарион би искал да научи повече за баща си, Марк Антоний, стига да желаеш да му разкажеш.
Протегна му ръка и Марк Антоний я пое официално и поведе царицата от пристанището, излизайки от транса, който го беше обхванал, откакто тя бе стъпила на кея.
- За мен ще е удоволствие каза той. Историята е чудесна.
ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ
Никой писател не е предал по-великолепно от Уилям Шекспир погребалната реч на Марк Антоний, макар че в пиесата липсва подробността с восъчната кукла, а такава наистина е имало. Вярно е, че разбунтувалата се тълпа подпалила сградата на Сената за втори път, по време на импровизираното кремиране на тялото на Цезар. Николай Дамаскин твърди, че убийците му са били 80, докато историкът от I век Светоний говори за 60. Плутарх споменава 23 рани, което предполага съществуването на основна група и други, които не са нанесли удари. Известни са имената на деветнайсет от тези основни заговорници - Гай Касий Лонгин, Марк Брут, Публий Каска (който всъщност нанесъл първия удар), Гай Каска, Тулий Цимбер, Гай Требоний (който отклонил вниманието на Марк Антоний по време на убийството), Луций Минуций Базилус, Рубрий Руга, Марк Фавоний, Марк Спурий, Децим Юний Брут Албин, Ссрвий Сулпиций Галба, Квинт Лигарий, Луций Пела, Секстий Назон, Понтий Аквила, Турулий, Хортензий и Буколиан.
За онези, които се интересуват от подробности, имотите и имуществото на Публий Каска били продадени на търг покрай проскрипциите; сред вещите имало и една маса, купена от богат римлянин и след това откарана в едно провинциално градче на юг Помпей. Краката е лъвски глави на масата се запазили в пепелта на изригналия Везувий и могат да се видят и до днес; върху тях все още е изписано името на първоначалния собственик.
Макар да го представих малко по-възрастен, за да се впише в хронологията на предишните книги, Октавиан е бил на около деветнайсет по време на убийството на Цезар през 44 г. пр. н.е. Научил новината в Гърция/Албания и се върнал в Брундизиум (дн. Бриндизи) с кораб. Когато стигнал до Рим и научил за осиновяването си от Цезар, сменил името си на Гай Юлий Цезар Октавиан, макар че малко след това изоставил последното си име и никога повече не го използвал.
Завещанието на Цезар било написано на по-ранен етап от живота му, макар да не е известно кога точно. Вярно е. че е оставил ио 300 сестерции на всеки гражданин общата сума възлизала на около 150 милиона сребърни монети, както и огромната градина на бреговете на Тибър. Въпреки това след всички дарения Октавиан получил около три четвърти от състоянието му. Макар завещанието да е било депозирано в храма на Веста, както е описано и тук, то всъщност е било прочетено публично от последния тъст на Цезар, Луций Калпурний.