Филипи наистина бил основан от Филип Македонски като укрепено селище срещу тракийските племена. Днес градът е в развалини, но е бил възстановяван най-малко два пъти само през управлението на Август. По време на битките е представлявал укрепена твърдина върху голям хълм до благо, което Касий смятал за непреодолимо, особено след като хората му построили дървени палисади покрай бреговете му.
Преди да рухне напълно. Октавиан успял да даде нареждане да бъде отнесен до Филипи на носилка. Намирал се е в лагера, когато започнала непланираната атака. Легионите на Брут се втурнали напред без заповед, след като дни наред търпели нападенията на конниците. Тук сгъстих събитията, тъй каго сблъсъците продължили много дни, без да се случи нищо особено.
Докато Марк Антоний превеждал легионите си през блатата и превземал лагера на Касий, легионите на Брут овладели неговия лагер но Октавиан го нямало там. Не знаем къде точно е отишъл, но се твърди, че се е скрил в някакво блато, а блатото в района на Филипи е само едно. Агрипа и Меценат почти със сигурност са били с него.
През първия ден битката била абсолютно хаотична, огромни части се разминавали на слабата светлина и не знаели дали са обкръжени от приятели, или от врагове. Вярно е, че Касий си помислил, че ще го заловят, и помолил слугата си Пиндар да го убие. Когато Тициний се върнал с новината, че приближаващите конници са на тяхна страна, Касий вече бил мъртъв и Брут останал единствен командващ на легионите срещу Марк Ангоний и Цезар.
Октавиан се възстановил досталъчно, за да участва в битката от 23 октомври 42 г. пр. н.е., когато Брут извел сам легионите си в равнината. Силите на цезарианците се сражавали храбро, може би с желанието да си върнат за поражението от предишния сблъсък. Октавиан и Марк Антоний действали добре заедно. Те разбили легионите на противника и Марк Антоний повел преследването на Брут, който се оттеглил в горите над Филипи с остатъците от четири легиона.
Именно Марк Антоний обкръжил изтощения противник. Брут научил, че хората му смятат да се предадат, и на следващата сутрин се сбогувал с другарите си и се пронизал с меча си.
Марк Антоний се отнесъл към тялото му с уважение, като го покрил със собственото си наметало. Когато дошъл да види Брут, Октавиан наредил да отсекат главата му, за да бъде хвърлена в краката на статуята на Цезар.
Вярно е, че след Филипи Октавиан екзекутирал много пленници, в това число почти всички останали живи Освободители. Накрая получил своето отмъщение. Преминал през болести и катастрофи, неуспехи и предателства, за да стане консул и триумвир начело на Рим.
Марк Антоний заминал на изток, за да възстанови и да утвърди римската власт в провинциите, докарани до банкрут от подготовката на Касий за войната. Именно Антоний поставил на трона на Юдея цар Ирод, известен с избиването на младенците, когато се опитвал да попречи на предсказанието за раждането на Христос.
Всеизвестно е, че Марк Антоний се срещнал с Клеопатра, когато тя пристигнала в Tapс с царския си кораб с пурпурни платна и сребърни гребла. По онова време тя била в началото на трийсетте и все още била прочута с красотата и ума си. Твърди се, че за срещата е римлянина се облякла като Афродита. Последвалата връзка щяла да бъде голямата любов в живота на Антоний. Когато годините на спорове и напрежение между Антоний и Октавиан най-сетне довели до конфликт през 31 г; пр. н.е., Марк Антоний изгубил морското сражение при Акциум и оше едно при Александрия. Двамата с Клеопатра се самоубили, когато станало ясно, че поражението им е пълно. Синът й от Юлий Цезар, Птоломей Цезарион, бил убит в Александрия по заповед на Октавиан. Тогава той бил едва седемнайсетгодишен.
Октавиан управлявал десетилетия наред като Август Цезар титла, означаваща „благороден“ или „възвишен“. Той бил първият въвел Рим в златния век на разширяването на империята до смъртта си през 14 г. През целия си дълъг живот Октавиан нито веднъж не се нарекъл император - тази титла започнала да се използва едва от приемника му Тиберий. Дългото управление на Октавиан било точно това, коего било нужно на Рим, за да се консолидира след десетилетията граждански войни. Съвсем правомерно може да се твърди, че наследството на Октавиан е Римската империя и че неговият период на стабилно управление е спасил Рим от унищожение и хаос. Именно благодарение на Август и Юлий Рим просъществувал по-дълго ог всяка друга империя в историята и името Цезар се превърнало във владетелска титла.