Като автор на исторически романи обичам да пътувам до страните, за които пиша, стига да имам тази възможност. Но наред с това се нуждая от най-добрите истории, за да науча подробностите. Наред с историите на Плутарх и Дион Касий, много съм задължен на Антъни Еверит за великолепната му книга „Август животът на първия римски император“. Препоръчвам я на всеки, който се интересува от този период. Благодаря много и на Шийла Броутън, която положи огромен труд, за да състави списък на убийците на Цезар.
Напълно възможно е да се напишат още две или три книги за управлението на Август Цезар и онези след него. Има още много истории за разказване. Замисълът на този роман обаче бе да представи събитията непосредствено след покушението и съдбата на онези, които на мартенските иди на 44 г. пр. н.е. наръгали Юлий Цезар на стъпалата на театъра на Помпей. Нито един от тях не умрял от естествена смърт.