Центурионът се изчерви, наведе засрамено глава и без нито дума повече се качи на подиума. Мълчаливите му другари се раздвижиха, за да запълнят оставената празнина.
Марк Антоний се изправи в цял ръст и очите му се озоваха на нивото на перата. Погледна строго надолу.
- Под тялото има восъчен манекен, центурионе. Извади го и го дръж. Вдигни го така, че да го виждат.
Мъжът зяпна потресено и поклати глава.
- Какво?! Консуле, моля те. Довърши речта си и ми позволи да те отведа на безопасно място.
- Как се казваш? - попита Марк Антоний.
Центурионът се поколеба. Досега беше анонимен, скрит сред строените си другари. А ето че изведнъж се оказваше на показ пред всички, без основателна причина. Преглътна горчиво, но не възропта срещу боговете, че са му дали такъв лош късмет.
- Опий, консуле.
- Ясно. Ще говоря бавно и ясно, за да ме разбереш, Опий. Подчини се на заповедта ми. Спазвай клетвата си пред републиката или махни перото от шлема си и предай на своя трибун молбата ми да ти покаже какво означава римска дисциплина, защото явно си забравил.
Центурионът стисна пребледнелите си устни. В очите му проблесна гняв, но той кимна отсечено. Подобна „молба“ означаваше да бъде бичуван, докато не оголят ребрата му, а може би дори екзекутиран за назидание. Обърна се сковано и се загледа за момент в тялото на Цезар.
- Той не би имал нищо против, Опий - продължи Марк Антоний с неочаквано мек тон. - Беше мой приятел.
- Консуле, не знам какво става, но ако се нахвърлят върху нас, ще се видим на оня свят - изръмжа Опий.
Марк Антоний стисна юмрук и сигурно щеше да го удари, но центурионът се наведе и повдигна златотъканата покривка. Под тялото на Цезар имаше манекен в цял ръст от бял восък, облечен в пурпурна тога със златна шевица. Опий се поколеба, изпълнен с отвращение. Манекенът беше изработен с чертите на самия Цезар. А най-отвратителното бе, че на главата му имаше свеж лавров венец.
- Какво е това... нещо? - промърмори той.
Марк Антоний само му даде знак и Опий вдигна манекена. Оказа се неочаквано тежък и центурионът леко се олюля, преди Да го задържи.
Тълпата мърмореше, неспособна да разбере ожесточения разговор на подиума. Всички ахнаха и нададоха викове, когато видяха манекена с неговите слепи бели очи.
- Консуле! - извика друг центурион през надигналия се шум. - Трябва да спреш веднага това, което си намислил. Опий, слизай долу. Тълпата няма да понесе това.
- Тишина! - изрева Марк Антоний, изгубил търпение от глупаците около себе си.
Тълпата застина в ужас, хората не можеха да откъснат поглед от чучелото, изправено пред тях и поддържано от Опий.
- Нека ви покажа, граждани на Рим. Нека ви покажа какво струва думата ви!
Марк Антоний пристъпи напред и извади от колана си сив железен нож. Дръпна пурпурната тога на манекена и оголи гърдите и врата му. Тълпата зяпна като омагьосана. Мнозина вдигнаха разтреперани ръце и почнаха да правят знаци за пропъждане на злото.
- Тулий Цимбер държал Цезар, докато Светоний Пранд нанасял първия удар... тук - каза Марк Антоний.
Опря дланта на лявата си ръка в рамото на манекена и заби ножа във восъка под моделираната ключица, при което дори старите войници в тълпата трепнаха. Сенаторите на стъпалата стояха като заковани. Светоний беше сред тях и г ледаше с увиснала челюст.
- Публий Сервилий Каска нанесъл тази рана върху първата — продължи Марк Антоний и с жесток замах разряза тъкан и восък. Вече се беше задъхал и ревеше басово, а гласът му отекваше от околните сгради. - Тогава приближил и брат му, Гай Каска, докато Цезар се е съпротивлявал! Той забил своя нож... тук.
Пред сградата на Сената братята Каска се спогледаха с ужас. Без да кажат нито дума, двамата се обърнаха и побързаха да се изнесат от форума.
Плувнал в пот, Марк Антоний запретна тогата и оголи дясната ръка на манекена.
- Луций Пела нанесъл дълъг разрез ето тук. - С рязко движение той разряза восъка и тълпата изстена. Цезар още се съпротивлявал! Той беше левак и вдигнал окървавената си дясна ръка, за да ги отблъсне. Тогава Децим Юний съсякъл мускула и ръката му била осакатена. Цезар извикал за помощ на каменните скамейки на театъра на Помпей. Призовавал за отмъщение, но бил сам с тези мъже... и те нямало да спрат.
Тълпата се люшна напред, докарана почти до лудост от онова, което виждаше. В нея нямаше здрав разум, беше се превърнала в ръмжаща, кипнала от ярост маса. Само неколцина сенатори бяха останали на стъпалата и Марк Антоний видя как Касий се обръща, за да се махне.