Марк Антоний отново се помъчи да овладее надигащото се раздразнение.
- Да, но Цезар е.мъртъв, жено! Тялото му беше изгорено на форума заедно със сградата на Сената, така че можем да сме сигурни в това! Кога ще ми дадеш завещанието му, ако не днес? Целият град очаква то да бъде прочетено.
Гневът му мина през нея без никакъв забележим ефект. Жрицата само се усмихна леко на грубия му тон и погледна през рамо към двете жени на близката пейка. Марк Антоний изпита внезапно желание да я сграбчи и да я разтърси, за да я измъкне от летаргията й. Половината форум бе унищожен. Сенатът бе принуден да заседава в театъра на Помпей, тъй като собствената му сграда лежеше в развалини, а с него се отнасяха като с някакъв слуга! Големите му юмруци се свиха и отпуснаха.
- Консуле, знаеш ли защо е бил построен този храм? - тихо попита тя.
Марк Антоний поклати глава и повдигна вежди. Не вярваше на ушите си. Нима тази жена не разбираше какво му е нужно?
- Бил е издигнат като дом на Паладиума, статуята на Атина, която някога била сърцето на Троя. Богинята водила своя образ до Рим и ние сме негови пазителки от векове, разбираш ли? През това време сме виждали много бунтове и безредици. Виждали сме застрашени дори стените на самия Рим. Гледали сме как войската на Спартак минава покрай града и как Хораций излиза да удържи моста само с двама души срещу цяла армия.
- Аз не... Какво общо има това със завещанието на Цезар?
- Това означава, че между тези стени времето тече бавно, консуле. Нашите традиции започват от основаването на града и няма да ги престъпя само заради неколцина мъртви размирници и някакъв си консул, който си мисли, че може да заповядва тук!
Тонът й бе станал твърд и се повишаваше и Марк Антоний вдигна ръце, за да успокои внезапно разгневилата се жена.
- Добре, нямам нищо против традициите ви. Аз обаче трябва да получа завещанието. Наредете да ми го донесат.
- Не, консуле. - Тя също вдигна ръка, за да прекъсне възражението му. - То ще бъде прочетено на форума през последния ден на месеца. Ще го чуеш тогава.
- Но... - Марк Антоний се поколеба под суровия й поглед и пое дълбоко дъх. - Е, както кажеш - рече през зъби. - Разочарован съм, че не виждаш полза от подкрепата на един консул.
- О, консулите идват и си отиват, Марк Антоний - отвърна тя. - Ние обаче оставаме.
4
Октавиан се събуди късно сутринта. Чувстваше се така, сякаш е прекалил с лошо червено вино. Главата го болеше ужас- но, стомахът му бушуваше и бе толкова слаб, че трябваше да се облегне на стената и да събере сили, докато Фидол изведе коня му. Искаше му се да повърне, за да проясни главата си, но нямаше какво да изхвърли и едва успяваше да сдържи напъните на сухо, от което главата му заплашваше да се пръсне, сякаш някой я налагаше с чукове. Знаеше, че трябва да потича, за да вкара кръв в крайниците си и да изкара срама, който го изгаряше. Когато домашният роб влезе вътре за седлото, Октавиан заудря с юмрук бедрото си все по-силно и по-силно, докато не започна да вижда светкавици всеки път, когато затваряше очи. Проклетата му слаба плът! Толкова внимаваше след първия път, казваше си, че е пипнал някаква инфекция от драскотина или някаква болест от противния въздух в Египет. Тогава собствените му хора го бяха открили в безсъзнание, но бяха приели, че се е напил до безпаметство, и не бяха видели нищо странно в това - та нали по същото време Цезар се бе отдал на безкрайни пиршества с египетската царица по Нил.
Усещаше как на крака му се появява синина. Искаше му се Да изкрещи от гняв. Да бъде предаден от собственото си тяло! Юлий го бе учил, че то е просто инструмент като всички останали, който трябва да бъде кален и овладян като куче или кон.
А ето че двамата му приятели го бяха видели, докато... отсъстваше. Промърмори молитва на богинята Карна, че този път не беше изпуснал мехура си. Само не и пред тях.
- Моля те - прошепна той на божеството на здравето. - Избави ме от това, каквото и да е то.
Беше се събудил чист и завит с груби одеяла, но спомените му свършваха със свитъка от Рим. Не можеше да приеме новата реалност. Неговият наставник и закрилник бе убит в града, животът му бе изтръгнат точно там, където би трябвало да бъде в най-голяма безопасност. Направо невъзможно.
Фидол му подаде повода и погледна загрижено младия мъж, който трепереше под утринното слънце.
- Добре ли си, господарю? Мога да доведа доктор от града, ако ти е лошо.