- Прекалих с пиенето, Фидол - отвърна Октавиан.
Робът кимна и се усмихна съчувствено.
- Няма да продължи дълго, господарю. Свежият въздух ще проясни главата ти, а днес Атрей е изпълнен със сили. Ще те откара до хоризонта, ако му позволиш.
- Благодаря. Приятелите ми събудиха ли се? - Октавиан следеше внимателно роба за знак, че той знае нещо за припадъка му, но изражението на Фидол си остана съвсем невинно.
- Чух някой да се движи из къщата. Да ги извикам ли да дойдат с теб?
Октавиан възседна тежко коня, от което той изпръхтя и затанцува на място. Фидол понечи да вземе юздите, но Октавиан го спря.
- Не сега. Ще се видя с тях, когато се върна.
Заби пети в хълбоците на коня и той препусна, щастлив, че е излязъл от конюшнята и може да потича. Октавиан видя движение при вратата на къщата и чу плътния глас на Агрипа: викаше го. Не се обърна. Тропотът на копитата по плочите бе силен, а и той все още не можеше да погледне приятеля си в очите.
Кон и ездач се понесоха в лек галоп през портата. Агрипа изтича на двора зад тях, като все още търкаше сънените си очи. Известно време остана загледан след Октавиан, после се прозя.
Меценат също излезе, още облечен в дългата риза, с която бе спал.
- Нима си го пуснал сам?
Агрипа се ухили, когато видя римския благородник така разчорлен. Намазаната му с помада коса стърчеше във всички посоки.
- Остави го да се поизпоти - рече гой. - Ако е болен, това ще му се отрази добре. Само боговете знаят какво ще направи сега.
Меценат забеляза Фидол, който се беше дръпнал назад с наведена глава.
- Приготви коня ми, Фидол. А също и впрегатното добиче, което има нещастието да мъкне приятеля ми.
Робът забърза към конюшнята, посрещнат от развълнуваното цвилене на двата коня в сумрака. Римляните се спогледаха.
- Мисля, че заспах преди около час - рече Меценат, като търкаше лицето си с длани. - Мислил ли си какво ще правиш сега?
Агрипа се окашля смутено.
- За разлика от теб, аз съм просто войник, Меценате. Нямам свободата да вземам решения. Ще се върна във флота.
- Ако си направиш труда да използваш блестящия си ум, който криеш така добре, щеше да си дадеш сметка, че флотът в Брундизиум вече няма цел. Цезар е мъргъв, Агрипа! Твоята кампания няма да продължи без него. Богове, ами римските легиони? Кой ще ги поведе сега? Ако се върнеш, ще има да се клатушкаш в морето месеци наред без заповеди, а Сенатът няма да ви обърне никакво внимание. Повярвай ми, познавам онези хора. Ще има да се дърлят и препират като деца за парченцата власт, след като сянката на Цезар вече я няма. Могат да минат години, преди легионите да тръгнат отново, и ги го знаеш. Те бяха верни на Цезар, а не на сенаторите, които го убиха.
- Октавиан каза, че имало амнистия - смутено промърмори Агрипа.
Меценат се изсмя горчиво.
- А ако прокарат закон, че трябва да се женим за сестрите си, дали това ще стане? Честно казано, започнах да се възхищавам на дисциплината във войската, но има моменти, когато цялата дъска се разчиства, Агрипа! И сега е един от тези моменти.
- Ако не виждаш това, може би наистина е по-добре да седнеш с още хиляда моряци, да си пишете докладите и да гледате как водата се вмирисва, докато чакате разрешение да качите прясна храна на борда.
- Добре, ами ти какво ще правиш? - гневно попита Агрипа.
- Може би ще се оттеглиш в имението си и ще гледаш как ще се развият събитията? Нямам патрицианско семейство, което да ме закриля. Ако не се върна, до името ми ще се появи „беглец“ и някой някъде ще подпише заповед за преследването ми. Понякога си мисля, че си живял твърде добре, за да разбираш другите. Не всички имаме твоите връзки!
Лицето на Афипа се бе зачервило. Меценат кимна замислено. Усещаше, че моментът не е подходящ да го дразни още, макар че възмущението на Агрипа винаги го караше да се усмихва.
- Прав си - каза той с по-мек тон. - Роднина съм на доста- тъчно много важни мъже, за да не се страхувам от когото и да било от тях. Но и аз не греша. Ако се върнеш в Брундизиум, ще има да вадиш червеи от храната си, докато редът не се възстанови. Ако не за друго, можеш да ми се довериш поне за това.
Агрипа понечи да отговори и Меценат знаеше, че ще каже нещо типично за него, честно и почтено. Приятелят му се беше издигнал по стълбицата благодарение на заслугите си и това понякога си проличаваше. Меценат побърза да го прекъсне преди Агрипа да се е заклел, че ще изпълни дълга си или някаква друга подобна глупост.
- Старият ред умря с Цезар, Агрипа. Говориш за моето положение - добре тогава! Нека го използвам, за да те защитя, поне за няколко месеца. Ще напиша молби за освобождаване от задълженията ти. Ще се постарая да запазиш ранга си, докато не отмине всичко! Помисли си, великане. Октавиан има нужда от теб. Ти поне имаш своя флот и ранга си. Какво има той сега, след като Цезар го няма? Мен ако питаш, няма да се учудя, ако в момента насам не препускат хора, решили да довършат работата, която са започнали в Рим...