Меценат внезапно млъкна и се ококори.
- Фидол! Идвай веднага тук. гръцко нощно гърне такова! По-бързо!
Робът вече се връщаше с двата коня. Меценат грабна юздите и скочи в седлото, като се намръщи, когато студената кожа опря тестисите му.
- Меч! Донеси ми оръжие. Живо!
Агрипа яхна коня си, докато Фидол тичаше презглава към къщата. Вярно бе, че неговият кон бе много по-як от онези на другите. Беше висок и силен, черният му косъм лъщеше на ут- ринното слънце. Когато пое тежестта му, животното изпръхтя и затанцува странично. Агрипа разсеяно го потупа по шията, като си мислеше за казаното от Меценат.
- Кълна се в Марс, по-добре наистина наоколо да се навъртат убийци - озъби се Меценат и обърна коня си. - След половин миля ще съм целият в синини.
Отвън се чу тропот на копита, приближаваше се. Октавиан препусна пребледнял през портата. Изненада се, когато видя приятелите си на коне и Фидол, който тъкмо излизаше тиче- шком от къщата с мечовете им.
Погледът на Октавиан се спря върху Меценат, чиято дреха бе вдигната така, че оголваше задника му, и той попита:
- Какво правите?
Меценат се опита да го изгледа високомерно, но му бе трудно да запази достойнство в този си вид.
- Не знаеш ли, че всички млади римляни вече яздят така? Може би модата още не се е разпространила в провинциите.
Октавиан поклати безрадостно глава.
- Върнах се да ви кажа да си съберете нещата. Трябва да идем в Брундизиум.
Агрипа рязко вдигна глава, когато чу името, но Меценат заговори преди него.
- Тъкмо обяснявах на нашия запален моряк защо Брундизиум е последното място, където бихме искали да отидем, поне докато градът не се успокои. Там ще цари пълен хаос, Октавиане. Повярвай ми, в момента всяка римска фамилия удвоява охраната си и се готви за гражданска война.
- Прав си - рече Октавиан. - Легионите също са в Брундизиум.
- В такъв случай ми кажи дали това наистина не е последното място, което бихме искали да посетим - каза Меценат.
Октавиан се умълча и сведе замислено глава. В двора за момент се възцари тишина, след което той заговори отново.
- Трябва да отида там, защото онези мъже бяха верни на Цезар. На моята фамилия. Ако са останали някои, които искат да отмъстят за убийството му, те ще са потеглили по море към лагера. И моето място е там.
- Даваш ли си сметка, че там може да има и хора, които биха те убили, без изобщо да се замислят? - тихо попита Меценат.
Погледът на Октавиан се стрелна към него.
- Трябва да започна отнякъде. Не мога да позволя да си измият ръцете и да продължат да си живеят, сякаш нищо не се е случило. Аз го познавах, Меценате. Той беше... по-добър от онези псета в Рим, до последния от тях. И би поискал от мен да вляза в домовете им и да им покажа същата милост, която те показаха към него.
Агрипа кимна и потърка брадата си.
- Прав е - рече той. - Трябва да се върнем в Брундизиум. Тук сме твърде далеч, за да сме в течение на събитията.
Меценат изгледа първо единия, после другия и като никога в изражението му не се долавяше нито капка ирония.
- Трима души? - попита той. - Срещу легионите на Рим?
- Не срещу, а заедно с тях - поправи го Октавиан. - Познавам тези мъже, Меценате. Служил съм със стотици... не, с хиляди от тях. Те ще си спомнят кой съм. Познавам ги поне по-добре, отколкото побелелите глави в Сената.
- Разбирам. Това е... окуражаващо - отбеляза Меценат.
Погледна Агрипа с надеждата да види някакъв знак, че той няма да се върже на тази лудост, но Агрипа на свой ред гледаше настоятелно Октавиан. Младият мъж, който бе скочил леко от коня си и сега крачеше през двора, го бе впечатлил още първия път, когато се запознаха преди две години. Не само заради това, че Октавиан беше кръвен роднина на Цезар и бе виждал великите градове на изток. Младият римлянин беше човек, който виждаше през трескавото суетене на търговци, благородници и войници онова, което наистина имаше значение. Агрипа си спомни как на една гощавка бе взел думата и бе говорил така добре и уверено, че дори пияните го слушаха. Октавиан им бе казал, че трябва да се гордеят с онова, което дават на света, но Агрипа бе чул и другите послания, втъкани в думите му - за цената, която трябва да платят, и товара, който трябва да поемат като представители на града. Беше слушал с благоговение концепции и мисли, които никога не бяха хрумвали на баща му в безкрайния му стремеж към все повече богатство.